България може да спечели много от конфликта в Турция

Турция е една от малкото страни в НАТО, която се стреми към самостоятелна военна и външна политика. Именно от този базисен извод трябва да се тръгне, за да се разбере какво всъщност се случи и случва в нашата югоизточна съседка. Освен това, в този анализ трябва да се вземе предвид и стратегическото географско място, както и специфичното историческо развитие. Именно анализът на тези няколко важни точки ще даде отговор защо и как изригна военно-политическия вулкан в Анкара, който извади от равновесие Турция. Бих казал за дълги години напред.

Известно е, че още от времената на Ататюрк турските военни притежават твърде много пълномощия по конституция, с които се съобразяваха президенти и правителства. Ако те не го правеха, армията излизаше от казармите и променяше хода на историята много бързо. И така няколко пъти в историята на нашата съседка. САЩ и Европа гледаха през пръсти на тези дейности, като тайно или явно подкрепяха превратаджиите.

Обяснението бе, че турската армия е гарант за светското развитие на страната и нито дума повече. Истината обаче бе малко по-различна. Военните в Турция са подчинени на НАТО, а това означава и на САЩ. Всъщност съвременна Турция бе страна с външно управление. Именно това доведе до политическия катаклизъм в нощта на 15 срещу 16 юли. Огромното противоречие на сегашния политико-икономически елит с кастата на военните/разбирай интересите на САЩ, а там някъде е и Израел/ е в основата на този преврат. Не случайно от самото начало на преврата от лагера на Ердоган посочват сили от САЩ/ разбирай ЦРУ, а не милярдера Гюлен/ за виновни за случилото се. Много вероятно, след като е изслушал информацията и анализа на ситуацията от представителите на руското разузнаване,  Ердоган да обърне палачинката и да излезе с трясък от НАТО.

Да, от неговата гледна точка той няма какво повече да прави там, а и новата перспектива на Турция в Евразийския икономически съюз/описана му от руснаците/ напълно съвпада с неговите геополитическите интереси. Ще вметна - това би решило успешно и така наречения „кюрдски проблем” на Анкара.

Турция е на входа и изхода на Европа и Азия. От години там се отглежда един свръхбогат елит по този повод. Този елит вече проявява силно чувство за суверенитет, а натрупаният капитал вече диктува самостоятелни взети решения. След преврата бе арестуван пилотът, който свали руския Су-24. Оказа се, че той не е действал по заповед на Ердоган, както очакваха всички, а от преките си началници. Ясно е, че такова решение може да се вземе или от президента на Турция или от някой друг, на който не му пука за Реджеб Таийп Ердоган и интересите на Турция.

В резултат на това цялата отговорност падна върху турския президент и правителство. Веднага последваха руските санкции и огромните загуби за икономиката на Турция. В тази ситуация турският елит начело с Ердоган нямат избор – или безкрайно съобразяване с диктата на турските военни/което вероятно ще е фатално/, или бързо и болезнено освобождаване от него и възвръщане на своя суверенитет. Кланът на Ердоган явно избра второто. Трябва обаче веднага да се каже, че и трите опозиционни партии, които са 2/3 от парламента, подкрепиха президента на Турция по време на преврата, с което показаха какво мисли турското общество по въпросите, които се поставиха по-горе.

В случай, че превратът /именно преврат/ на Ердоган успее, то в Турция се очаква до някаква степен страната да се ислямизира. Ще има и някакъв вид диктатура/което не е приемливо/ по стандартите на Запада. Разбира се, всичко това ще се случи, ако все пак Ердоган остане жив и здрав, защото да имаш за враг САЩ, не е едно от най-приятните неща на този свят. При всички положения ни очакват интересни времена, които ще бъдат много болезнени.

За България, колкото и парадоксално да звучи настъпва „звездният й час”. „За едни сватба, за други брадва”, както разказва народната мъдрост. Разривът в отношенията на САЩ/НАТО и Турция е добре дошъл за нашата многострадална страна, колкото и цинично да звучи това. Америка ще започне да гледа много по-сериозно на България и българската армия, което ще има своя материален и морален ефект. Само малкото си пръстче да мръдне Вашингтон, положението в България ще се промени към много по-добро. И това ще се наложи, защото понякога географията е изключително важен фактор. И Турция, и Русия са на един хвърлей разстояние. Ние можем да сме лоялни, а сме и изключително добри войници. Само ще напомня, че когато българската армия участваше в мирния процес в Ирак, американците разчитаха само на частите от Великобритания, Хондурас и България да си свършат работата. Случаят в Кербала потвърждава това. Време е Америка да инвестира у нас и това ще стане съвсем скоро!

Автор: Януш Малчев