Прочутата Болярска къща в Мелник се руши, държавата нехае
Средновековната Болярска къща в Мелник е емблема на най-малкия ни град. Постройката обаче се нуждае спешно от почистване, укрепване и консервиране. за да не остане само споменът за нея. Местните хора са категорични, че останките й трябва да се спасят от разруха. Болярската къща тъне в треви и храсти, запазена е само част от нейната конструкция, покривът се е срутил в началото на 20-и век.
През годините са правени няколко проекта от Археологическия музей в Сандански и Община Сандански. Проблемът е, че нищо не може да се направи без съгласието на държавата в лицето на Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство.
“Не става въпрос за кой знае каква инвестиция. Просто да се почисти зидът от храсти и треви, да се облагороди районът, да се поддържа, да се направи ефектно осветление”, твърдят експерти от музея.
Мелничани негодуват от бездействието на държавата. Според тях не се обръща внимание на този исторически паметник, защото от него не може да печелят пари от вход. Простата причина за това е, че постройката се вижда отвсякъде и отдалеч, така че не се налага туристите да плащат, за да я разгледат. Болярската къща е паметник на културата, смята се за най-забележителната средновековна жилищна архитектура от XIII век в България.
Затова сме длъжни да съхраним тази уникална сграда. Това може да стане само с проект и пари за нейното консервиране. Да върнем нейния блясък, а не да позволим да останат само руини, смятат жителите на Мелник. Затова днес на ход отново е държавата. За да не загуби къс от великата си история не само Мелник, но и България.
Местните хора се връщат назад във времето, когато Людмила Живкова е председател на Комитета за изкуство и култура /б.а.от 1975 г. до смъртта й през 1981 г./. Тогава се създава специална държавна програма за превръщането на Мелник, Копривщица и Несебър в центрове на българския и международния туризъм. Няколко години се работи ударно на най-различни културни и исторически обекти. Археолози проучват, консервират и реставрират старинни находки. До 1992 г. са открити множество археологически паметници - къщи, църкви, манастири. Държавата отпускала достатъчно финансови средства, защото се налагало някои обекти да се обновят във времето. Почти навсякъде засели райграс. Не само край разкопките, но и в целия град било чисто и приветливо. Защото държавната власт искала Мелник да е център на международния туризъм.
Крайно време е Мелник пак да стане притегателно място за туристи от страната и чужбина. Това може да се случи с изготвянето и реализирането на глобален проект, който да засегне и да реши почти всички проблеми в населеното място. Не е случайно, че се споменава във всички енциклопедии от 16-и век насам за Мелник. „Затова сме длъжни да направим така, че да го вдигнем там, където е бил - на европейско и световно равнище. Но това може да стане само с общите усилия на Община Сандански и на държавата”, категорични са мелничани.