Най-младият резерват у нас стана на 30 години, в Червената книга е с 44 растения

Най-младият резерват в България - “Юлен”, вече е на 30 години. Създаден е точно на 26 август през 1994 година. Разположен е в самото сърце на Национален парк „Пирин“ и е убежище за безброй редки растения и животни.

Целта на природния обект е да се запазят без човешка намеса образци от горски, субалпийски и алпийски екосистеми върху силикатна скална основа и находища на редки, застрашени и ендемични животински и растителни видове.

Територията на резервата е разположена от 1650 м до 2851 м надморска височина. Климатът е планински, което се дължи на голямата надморска височина на „Юлен“. От особена важност за опазване в резервата са вековните гори от бяла мура, бял бор, смърч и ела. Срещат се също така и клек, обикновен бук, сибирска хвойна и др. Единично се срещат многовековни дървета и от черна мура.

Флората на резервата е изключително богата. Тук се срещат около 700 вида висши растения, 44 от които са включени в Червената книга на България. Ярки представители са планинският божур, нарцисовидната съсънка, петнистата тинтява и златистата кандилка. Тук се срещат редица глациални реликти (видове, останали от ледниковия период). Такива са черният емпетрум и разпростряната сибалдия. Резерватът играе голяма консервационна роля за видове като езерния шилолист, слоновото хоботниче, скалната острица и др.

В резерват „Юлен“ са установени 61 вида лишеи, пет от които са с консервационно значение. Срещат се и 75 вида мъхове, принадлежащи на 2 отдела, 3 класа, 33 семейства и 50 рода.

От животинския свят на резервата типични представители на бозайниците са мечката, вълкът и дивата коза. Най-многобройни са птиците. Характерни за резервата са синигерите, кълвачите, сокерицата, глухарят и балканският кеклик. На припечните места може да се види усойницата, а в някои от езерата и реките се среща балканската пъстърва.

Най-забележителните обекти в резервата са може би неговите езера с кристално чиста и студена вода. Тук се намират няколко големи езерни групи и комплекси – Василашките, Типицките, Стражишките, Полежанските и Дисилишките езера, както и няколко отделни езера. Най-високо разположеното езеро на територията на Националния парк – Горно Полежанско езеро, се намира в границите на резервата.

Скалните зъбери също няма как да подминете, без да спрете дъха си от изваяните чудни форми от скала. Скалните венци на Стражите, Обидимски ушици и Газей вдъхват страхопочитание у всеки планинар.

Но може би най-типични за резервата си остават неговите поляни. В местността Юлен в продължение на километри можете да вървите из тучни поляни, обградени от вековни гори. Тук в миналото са пасли стадата на местните овчари, а сега огромни малиначи бавно завземат пространствата, превръщайки ги в угощение за дивите животни през късните летни дни.

На територията на резервата е позволено само транзитно преминаване по маркираните туристически пътеки.