Адалар пази още духа на византийските императори и османските султани

Admin 08/06/2024 19:31 Поглед 0

Дом на грандиозни, но избледнели дворци и джамии, островите Адалар предлагат поглед към мултикултурното минало на Истанбул, както и спокойно бягство от масивния и хаотичен метрополис.

Чайки кръжаха около емблематичната кула Галата в Истанбул, а сирени за мъгла бумтеха над Босфора. Фериботният терминал Kabataş беше вихър на сутрешна активност и продавачите на симид търгуваха оживено, докато пътуващите се блъскаха към фериботите.

Слънцето грееше, но когато фериботът навлезе в Мраморно море, януарските вълни го разтърсиха като пиян моряк.

Минавайки покрай минаретата и високите жилищни блокове на Kadıköy и Fenerbahçe, дестинацията ми беше Adalar, колекция от девет острова – само четири от тях обитаеми – които вече можех да видя през очуканите прозорци.

Известен на английски като „Принцовите острови“, Адалар е мястото, където византийските императори и османските султани са прогонвали в изгнание досадни принцове и политически врагове. Това е било и последното убежище на гръцката и арменската общност в Османската империя, а днес островите без автомобили – само на час с обществен ферибот от Истанбул – предлагат поглед към мултикултурното минало на Истанбул, както и зелено бягство от най-големия в Европа град.

„За места с такъв блясък на морето и пъстра светлина, които изглеждат от фериботите на Истанбул като слънчеви видри, Принцовите острови имат много тъмна история“, пише историкът Бетани Хюз в книгата си Истанбул: Приказка за три града . „Принцовете са били ослепявани, измъчвани и затваряни тук. Това, което днес е ободряващо пътуване с лодка до архипелага, в по-ранните векове било разходка с болка.“

За щастие, мъчителната традиция за премахване на очите на изгнаник преди качване изчезна отдавна, но моят гид за деня, Özge Acar от Istanbul Tour Studio , обясни как архипелагът оттогава се е превърнал в място за самоналожено изгнание.

През 30-те години на миналия век Леон Троцки, преследван от властта в Съветския съюз, е потърсил убежище в Адалар, каза тя, докато легиони писатели и художници – включително писателя от Истанбул Орхан Памук, чието семейство притежава къща тук – са идвали на островите за вдъхновение. Самата Özge Acar идва в самоналожено изгнание тук, когато прекара месеци изолирана на отдалечените брегове на Киналиада, най-малкия населен остров на Адалар, по време на пандемията.

През зимата само 500 души живеят на Kınalıada“, каза тя, докато обикаляхме покрай острова от 1,3 кв. км. „Не исках да се занимавам с Истанбул, затова отидох в доброволно изгнание. Има само пет или шест ферибота на ден, така че виждаш едни и същи лица, говориш с едни и същи хора и научаваш техните истории.“

Özge Acar – която не е просто екскурзовод, а обучен епиграфист със солидни познания по древни езици – посочи последователно четирите обитаеми острова, изброявайки съвременните турски имена, както и оригиналните им гръцки имена. От най-малкия до най-големия, има Kınalıada (на гръцки "Проти", което означава първи), Burgazada (Antigoni), Heybeliada (Halki) и Büyükada (Prinkipo).

„Много от хората, които традиционно са живели на островите, са от малцинствените групи в Истанбул“, каза Акар, обяснявайки как островите са запазили силна византийска идентичност дори след като османците завладяват Константинопол (сега Истанбул) през 1453 г. „Особено гърци и арменци често са били от висшите класи на мултикултурната Османска империя и много от тези стари семейства все още имат къщи тук."

Мултикултурализмът е запазена марка на Османската империя, която поглъща стотици етноси и националности от Балканите до Северна Африка. Но разпадането на империята след Първата световна война води до огромен обмен на население от мюсюлмани и християни между новата Турска република и съседни страни като Гърция.

Истанбул обаче е различен и първоначално на гърци и арменци е разрешено да останат в града и на Адалар. Емиграцията, интеграцията и понякога дискриминацията и погромите водят до намаляване на гръцката общност в града през 20-ти век, но някои остават и до днес в Адалар, остатък от древната османска епоха.

Има емоционална връзка с миналото и жителите на острова се гордеят с това. Те чувстват, че не са имали прекъсване на историята си и в известен смисъл това е привилегия

„Има емоционална връзка с миналото и жителите на острова се гордеят с това“, каза Özge Acar, обяснявайки как трудната история е изковала уникална островна идентичност, която е силно независима от континента. „Те чувстват, че не са имали прекъсване на историята си и в известен смисъл това е привилегия.

Скоро акостирахме в Хейбелиада (което означава „дисаги“ на турски, препратка към неговите двойни хълмове), вторият по големина остров в архипелага, където ресторанти – много боядисани в традиционното синьо и бяло на гръцкото православие – се редяха покрай пристанището и османския Къщите в стил засенчват широки, обградени с дървета булеварди. Освен странната полицейска кола, на островите няма автомобили и ние се качихме в електрическо бъги за голф, което се удвои като такси за стръмното пътуване до манастира Света Триада от 9-ти век (Манастирът Света Троица).

В двора на православния манастир се развя турско знаме, а във входното антрето ни посрещна Мелетий Стефанатос, свещеник във вихрени черни одежди. Той ни даде голяма обиколка на библиотека, пълна с прашни религиозни текстове и вековни копия на древни епоси като Илиада.

По-голямата част от хората на Хейбелиада сега са мюсюлмани“, каза той, докато ни показваше параклис, пълен с византийски икони, някои от които на повече от 1000 години. „Но има малки групи арменски християни и може би 30 или 40 гръцки християни.

Стефанатос е от Атина и е живял на острова през последните четири години. Той обясни, че Духовното училище на Халки е основано в манастира през 1844 г., но въпреки че е важно място за обучение, продължаващите разногласия между Турция и Гърция са довели до затварянето на училището през 1971 г.

„Но островитяните са толкова приятелски настроени към нас и имаме огромен брой турци, които посещават манастира от континента“, каза той, добавяйки, че те могат свободно да се покланят, но не и да преподават в манастира. "Проблемът не е между мюсюлмани и християни, нито дори между турци и гърци. Ние сме живели толкова много години заедно, това е чисто политически проблем."

Върнахме се надолу по хълма и минахме покрай великолепен пясъчен плаж, пристигайки на пристанището точно навреме, за да хванем следващия ферибот за Büyükada. Десет минути по-късно слязохме на „Големия остров“, където на брега на морето изобилстваха таверни в гръцки стил.

Островите изглеждат заклещени във времето и много от ресторантите, хотелите и кафенетата в Адалар също са боядисани в синьо-белите цветове на Гърция. Акар обясни, че жителите на острова обичат да черпят от своето наследство, за да се откроят – дори ако много малко хора все още се идентифицират като гръцки православни християни – привличайки любопитни турски туристи от континента. След обяд с хумус и зеленчукови кебапчета в таверна в гръцки стил, която не би била неуместна навсякъде по Средиземноморието, скочихме на електрически автобус за обиколка на острова.

„Представете си, че се опитвате да запазите този вид тих остров до град с население от [16 милиона]“, каза Акар, докато слизахме от автобуса и се изкачвахме по самотна пътека до стара арменска църква на върховете на скалите. „Оценявам усилията. Собствениците на къщи за 6 или 7 милиона евро не могат да докарат тук своите BMW-та и лъскави коли. Островът има култура и хората трябва да възприемат тази култура.“

Тъй като не се допускат автомобили (и без фериботи, би било логично предизвикателство да се докарат коли тук, дори и да бяха), местните жители се движат с електрически скутери и бъгита за голф, докато туристите могат да наемат велосипеди, да вземат електрически автобус или да се разходят. Електрическият транспорт е добре дошла промяна от първото ми посещение през 2016 г., когато туристите бяха возени на конски каруци. (Конете бяха държани в нехигиенични условия, така че през 2020 г каретите бяха забранени от местната управа и заменени с електрически превозни средства.)

В наши дни островите са добре свързани с континента (все пак за пешеходци, които плащат около 45 турски лири, или малко повече от £1, за пътуването), но въпреки това Адалар успя да остане изненадващо зелен. Докато извървяхме няколко километра около Büyükada, следвахме пътеки, водещи през гори и надолу към пясъчни плажове, минавайки покрай избелели летни дворци, построени за османските принцове, и често се разхождахме в сенките на минаретата. Тази зеленина е голям хит сред посетителите от континента, които идват тук за чист въздух и природа.

След това се качихме обратно на електрически автобус и изчакахме на грандиозния терминал от 19-ти век до пристанището за следващия ферибот до континента. „Ако имате само няколко дни в Истанбул, не бих препоръчал пътуване до Адалар, защото е поне час до там и обратно“, друг местен екскурзовод, Гюлпери Парлак, ми беше казал в Истанбул преди пътуването ми. „Но ако имате по-дълго време за прекарване в Истанбул, тогава трябва да отидете. Островите са идеални през лятото. Ние, местните, ходим на пясъчните плажове и се наслаждаваме на слънцето.“

Не бързайте, е посланието на местните жители, а направете спокойно пътуване до островите, попийте пейзажа и прегърнете уникалната мултикултурна атмосфера.

„Ще се почувствате странно, когато се качим на линията Мармарай [линия за градски влак в Истанбул], след като прекарахме целия ден на островите“, предупреди Özge Acar, докато фериботът тръгваше. И беше права. Фериботът ни изхвърли в час пик, право в хаоса на Истанбул, където се борихме по железопътната линия, която свързва азиатската и европейската част на града. Вече жадувах за още един ден изгнание в Адалар.

Green Getaways е поредица за пътувания на BBC, която помага на пътешествениците да изпитат по-екологичен и по-чист подход за излизане и разглеждане на света.

Източник: BBC Travel

Коментари

Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.

Няма добавени коментари!