Б като Ботев, Ботев като България!

Христо Ботев - това е БЪЛГАРИЯ! Той е сред най-великите българи в родната ни история. Великолепният поет посвещава и дава живота си на идеята за освобождението на България. Затова няма българин, който да не се прекланя пред делото му и да не носи в сърцето си образа на Ботев, който продължава да живее вече 148 години след онзи пагубен миг, в който куршум отнема сетния му дъх. Жертва се в името на свободата на своя народ, за по-доброто бъдеще на своята Родина! Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата, пише поетът, който никога няма да бъде забравен.   

Христо Ботев - поетът, който с блестящите си творби разпалва непоносимостта към турското робство, революционерът, който дава пример за саможертва, е роден на 6 януари 1848 година в Калофер. Първоначално Христо (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. заради буйния си нрав.

Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от Славейков, е публикувано първото стихотворение на поета - "Майце си".

От октомври 1867 г. Ботев живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов.

Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционните българи - в. "Знаме".

През май 1876 г., след новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става войвода. От Гюргево, Румъния, се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. Тръгва по селата, където населението му е обещало подкрепа. Никой обаче не отваря вратите си за мъжете, решили съзнателно да жертват себе си, за да обърнат вниманието на Европа към народа на Балканите, който загива под робския ярем. На 20 май 1876 г. /2 юни по нов стил/ след сражение с турците куршум пронизва Ботев в подножието на връх Околчица, известен също като връх Вола.

В българската история примерите на висш патриотизъм, на отдаденост на България са многобройни, пълна е съкровищницата ни с геройства, с велики дела. Затова този ден не бива да е само тъжен и да скърбим за смъртта на тези български герои. Втори юни е и тържество на силния български дух, на онази вяра и надежда на българина, която се предава от поколение на поколение през вековете. Защото примерът на саможертвата, на родолюбието е извън времето и извън пространството. И ние днес честваме безсмъртието на хилядите българи, оставили своята кървава и незабравима следа не само в историята ни, но и във вечността с делата си и със смъртта си пред олтара на Отечеството.

Днес по обяд чухме воя на сирените. Каква обаче е историята на този начин на почит към паметта на героите? За първи път този деня се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се отбелязва от 1901 г., когато на връх Вола (Околчица) смъртта на Ботев се почита от четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12,00 часа пък е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна, тогава се отбелязва 100-годишнината от рождението му. Така и не е намерен документ, който да разкрива чие е решението за това. Сирените на 2 юни издават непрекъснат звук и са различни от алармената система за природно бедствие. Дотогава те са били използвани като предупреждение за бомбардировките през Втората световна война. Днес ги възприемаме като камбанен звън, който бие в памет на героите, дали живота си за свободата на България, както и за събуждането на духа на нас, българите.

Днес, в Деня на Ботев, е добре да помълчим. И да си спомним за живота, делото и подвига на този титан на поезията и на революционното дело. Който отдава живота си на полза роду! И да се замислим какво бихме дали ние, за да сме полезни на обществото и страната си. За да е по-добро бъдещето ни!