Ще успее ли Македония да разчупи историческите табута?

В Македония продължава да се задълбочава политическата криза. Всяка вечер в Скопие и други големи градове в страната има протестни шествия и митинги. Лозунгът, който се среща много често „Нема правда, нема мир!”, достатъчно обяснява докъде могат да доведат тези активности там.

У нас пък премиерът Бойко Борисов призна, че имал информация за план, който цели трайно да дестабилизира съседката ни. Мисля, че тук следва да му вярваме без съмнения. А, че ситуацията не е добра, вече е ясно на всеки от нас. И как нещата биха били по-различни в страна, в която официално
безработицата е 27%, с тлеещ етническо-верски конфликт и отровно-фалшив исторически фундамент, който много често пречи за взимане на правилни политически решения!?

Но трябва да бъде ясно, че така може да бъде само в територия, която е резерват на исторически таласъми, стремящи се да оцелеят на всяка цена. Разбира се, това става не без помощта, оказвана от Север и на интереси, чужди на Македония.

Неслучайно протестиращите замеряха с боя и яйца така наречената „Триумфална арка”, а  във фонтана пред паметника „Войн на кон“ бе хвърлен прах за пране. Отделно от това, никой не знае какво ще предприеме албанският елемент в Македония. Засега той мълчи. Каза обаче, че е съгласен на избори през юни тази година. Същият този албански елемент контролира сериозни финансови потоци и никой засега не знае дали не би пожелал и нещо по-сериозно като федерализиране на държавата или дори отделянето на отделни кантони, в които доминира албанският етнос.

Ясно е, че ако се дестабилизира страната, това ще отвори отново пътя за емигрантите.

Темата е важна за Европа и за противоречията между Германия, от една страна, Австрия и Централноевропейските страни от друга. Въпреки това, представители на ЕС и САЩ установиха, че няма условия за провеждане на демократични избори в момента. Политическата логика потвърждава този извод. Европейският съюз трябва да настоява за програмно правителство за една или две години, за да се създадат реални условия за демократични избори. И тук е мястото и времето в Македония да изгреят звездите на млади македонски политици с безкомпромисна евроатлантическа визия за нашата западна съседка, които открито да декларират своя български произход. И всичко бързо ще си дойде на мястото си.

След казаното по-горе, вече не ви учудва, че президентът на Македония Георге Иванов взима „правото” в свои ръце и на бърза ръка помилва 56 души, срещу които има следствени действия от страна на прокуратурата.  Следват протести, контрапротести в отговор на това решение, които хич не са мирни. Изтърбушени приемни, счупени витрини, ранени, арестувани и сълзотворен газ…

Американците залагат на опозицията на Зоран Заев, но тя няма ясни идеи какво да прави, освен че знае, че не е готова за назначените избори на 5 юни.

Това поставя много неясноти пред бъдещето на републиката.

А това е опасно. Обратното на това - ако изборите са сега, проучванията сочат, че ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски ще спечели отново. Оказва се, че Груевски има силна подкрепа. Злите езици говорят, че зад него стои Сърбия и респективно Москва. Това иначе е въпрос на доказване. Ако съюзниците ни от Вашингтон обаче попитат България за това, много бързо ще разберат, че родителите и на едните, и на другите са едни и същи таласъми, обитаващи Белград, облечени с дрехи, скроени още от времето на Студената война. От това до предателството на определен етап, разстоянието е точно една крачка. Много лесна крачка. Изводът е, че трябва да се търсят нови лица и хора без „югославско минало”, които имат силата да разчупят историческите табута, икономическа визия за развитие и приятелско, да не кажа братско, отношение  към България, както и доверие към Запада и обратното.  

Автор: Юлиян Димитров