Бразилия в Катар - голове за стихове и отпадане за трилър

В края на първото продължение, в 105-ата минута, Неймар най-сетне разсече хърватския защитен вал. Макар че това не бе от силните му мачове, сътвори миг поезия и след две двойни подавания овъртоли топката в мрежата зад почти непробиваемия страж Ливакович. Радостта ми трая съвсем кратко. Защото бе ясно, че този крив мач ще се превърне във футболен трилър. Причините за това бяха налице и никак не бяха малко. Здравата защита на хърватите, сърцатата им игра, отличният вратар, ако щете и орисията да се измъкват почти винаги в такива напечени двубои на световните първенства с продължения и дузпи. От жълто-синя страна също имаше предпоставки за драмата. Пропуснатите 3-4 прилични положения за гол още в редовното време, липсата на ден за Винисиус и Рафиня, дългите мигове на тишина за Неймар, изолираният Ричарлисон, страхът на крайните защитници да дублират крилата и да помогнат за събарянето на хърватската стена, лекото допускане на противникови играчи по тъчлинията, които да центрират и създават напрежение пред Алисон.   

Затова спрях да гледам мача след първото продължение. С надеждата усещането ми да ме е подвело и всичко да приключи при резултат 1:0 за моята Бразилия. Все пак оставаха само някакви си 15 минути. И тим, устремил се към Шестата, би трябвало да удържи положението. Пресмятах минутите на второто продължение. Звъннах, за да чуя, че победата е за „селесао”. Но чух друго – предстоят дузпи. Там вече всичко свърши. Сигурен бях. Защото футболът днес е и много, ама много психика. Как темпераметнтите южноамериканци, поставени в ролята на най-големия фаворит на това световно първенство, да не трепнат, да не се поддат на емоцията, след като са допуснали изравняване в 117-ата минута. При удар от сравнително далечно разстояние и след рикошет. Който статистиката след мача посочи като единствен точен удар във вратата на Алисон. Да, това е ефективност за хърватите, но и много голям удар за бразилците. Защото е непростимо да допуснеш попадение по този начи само 3 минути преди края на двубоя. Оттам насетне пътят за „златистите” бе само един – надолу. Няма изненадани от пропуска на Родриго, от нацелената греда от Маркиньос при дузпите. Дежа вю. Отпреди 4 години, когато Бразилия загуби от друга европейска „котка” – Белгия, когато пак вратар – Куртоа, ги отказа, но още в редовното време. Не вярвам да има много хора, които ще спорят, че Бразилия наистина на това световно първенство имаше най-балансираният състав – като се почне от вратарите и се стигне до нападателите. Но за пореден път се издъниха във важен мач. И лишиха света да гледа класиката Бразилия-Аржентина. Ще стискам палци на хърватите, но смятам, че ще са като белгийците отпреди 4 години. Фурор срещу „селесао” и после тихо отпадане от турнира.

Но да се върна на „златистите”. Какво се обърка? Ще започна от наставника Тите. Много симпатичен и опитен треньор, който обаче направи грешки в хода на мача. Прибърза със смените на Винисиус и Ричарлисон. Не е сериозно да разчитат на периферен за националния отбор футболист като Педро да ти реши проблема с хърватската защитна формация. Антони е прекрасен играч, но тръгна да търси ефекта, а не ефективността. Родриго има още много да учи, включи се прилично, участва в изработването на красивия гол. Поне красивите голове няма да се забравят скоро, които вкараха бразилците на това първенство. За тях думата могат да имат поетите. Направи впечатление, че някои от предните играчи, както би казал нашият стратег Димитър Пенев, се щадяха по отношение на защитните си действия и агресията. И не само в този мач. Оставяха понякога крайните защитници да се оказват срещу двама противници. Защото няма как Каземиро сам да покрие целия терен в предмостието към вратата. Не на последно място – „златистите” влязоха в мача малко лежерно, почти през цялото първо полувреме играта бе напълно равностойна, а положенията никакви ги нямаше.

Стигаме до дузпите. Там все мисля, че Неймар трябваше да е първи избор. Важно е как ще започнеш изпълненита. Справка - Родриго би пръв и се провали. После нямаше как тимът да преодолее своя Рубикон. И отново отложи мечтата на своите сънародници и фенове по целия свят за Шестата. А минаха 20 години от Петата. Някои от тези футболисти със сигурност ще напуснат националния отбор, ще има смяна на генерациите. Дори за Неймар не е сигурно, че ще продължи да облича екипа на „селесао”. След четири години ще са в разцвета на своите сили играчи като Винисиус, Антони, Родриго, Мартинели. Може пък тогава да е техният час? Стига да са наясно, че няма никакво значение на световните първенства дали си надиграл противника. Единственото важно нещо е да си вкарал гол повече от съперника. За да прегърнат Шестата, а не само да чуват аплаузите на зрителите за зрелищните си отигравания и да получават потупвания по рамото за драматичните си отпадания, достойни за някой холивудски трилър.