Главната улица с лиричния ритъм аз не сменям за Шанз-Елизе...

Когато човек излезе на улицата обикновено мисли за всичко друго, но не и за самата улица. И това е съвсем нормално, защото сме свикнали да приемаме, че това е само топографско място, което ни помага да стигнем там, където сме се запътили. Но всъщност улицата е много повече от това. Тя е място за създаване на ориентири към нашите спомени - от миналия месец или година, от нашето детство или от някой предишен живот. Изразът може и да е клише и смисълът му да е разпилян в различни посоки, но пък е адски точен.

Та точно такива спомени от всички краища на света и страната е събрала най-красивата улица в Благоевград. Онази, на която никой не знае името, но всички с любов наричат просто „Главната“.

Ако я погледнем през призмата на модерните социални платформи, това място бие по всички показатели фейсбук. Марк Зукърбърк и представа си няма колко човешки обмен на всякакви нива се случва тук и оставя своя ярък отпечатък в иначе прозаичния ни град. Също като улица „Консервна“ на Джон Стайнбек. Защото улицата е най-добрият приятел на човека, а тук дори кучетата го знаят.

Искаш ли да видиш конкретен човек или пък да научиш някоя и друга градска клюка, един тегел по Главната е достатъчен, за да си набавиш цялата информация. Само тук може да видим колко е елегантна комбинацията от летен панталон, сако и бели кецове - толкова ни е любим този класически летен хит. А големите прашасали витрини на вече затворените магазини са идеалното криво огледало на градското ни самочувствие.  

Допреди две-три години Главната изглеждаше далеч по-пъстро и помпозно заради стотиците окачени чадърчета под старите кестени. Те превръщаха градското ни авеню в идеалното място за всякакви селфита и снимки за фейсбук и инстаграм. След това местната управа по незнайни причини ги свали и отне от очарованието на любимата ни Главна. Сега е по-трудно човек да намери място по улицата за хубаво селфи, но пък какво от това. Пак си е хубаво. 

Пъстротата днес идва от десетките чанти, навързани на ветрило, пред магазинчетата по търговската улица. На някои места те са толкова цветни, че приличат на цигански шалвари. Гъзарските магазини тук отдавна ги няма, защото и покупателната възможност на хората намаля. Съвсем доскоро на пъпа на Главната се простираше симпатично дюкянче за левче, на което половината стока се вееше на плочките. Оттам човек можеше да си купи евтини метли, легени и постелки за баня, които се рекламираха почти по средата на улицата.

Улица „Георги Димитров“, както е старото име на стъргалото, е замислена като най-важната в Благоевград. Мястото е било кръстопът за всички джумалии и гости на града. В миналото оттук са преминавали претъпканите градски рейсове. Тръгвали са от Джамията, пърпорили са през Главната и са стигали чак до гарата.

След това, по времето на социализма, тя става пешеходна и е изградено старото кино, на чието място днес се намира магазин „Билла“. Идеята на тогавашните управници е била тук да се срещнат търговията и градската култура. В онези години истински фурор правят уестърните и особено ролята на Гойко Митич, който изиграва прочутия индиански вожд Винету. На почит тогава са и френските ленти, които подлудяват и благоевградските кокони със сексапила на Ален Делон. А София Лорен, Клаудия Кардинале и Джина Лолобриджида от италианското кино пълнят до пръсване и сгъстяват като сладък мармалад въздуха в двата киносалона.

Кулминацията в живота на най-красивата улица в Благоевград е през 90-те години. Това е златният век на дневния и нощния живот в областния център. По това време тук всеки ден е петък, а всяка нощ вълкът вие към луната. Сутрин работниците от чистотата едва смогваха да съберат сметта, а празните бутилки от алкохол и бира по Главната бяха повече от врабчетата по покривите на къщите.

Десетина години преди официално да станем част от ЕС, Благоевград беше там с може би най-култовия бар Европа. Да си намериш място в дискотеката бе равно на върховна гъзария. Заведението роди и отгледа първата вип класа в града, от която днес, между другото, няма и следа. Европата привличаше клиенти от цялата област, а студентките от Северозападна България идваха да учат тук основно заради този нощен клуб, който бе сред най-модерните в страната.

В ония златни години Благоевград се събуждаше всяка сутрин с махмурлук, а по Главната улица до зори обикаляха полицейските патрули, за да гарантират обществения ред. Най-модерното кафене бе „Диана 7“, където за първи път благоевградчани разбраха какво е джус. Нямаше Рафи, нямаше Ларго, нямаше даже Диана Експрес…Но имаше в изобилие живот, пари и младежки огън.

След това Главната лека-полека започна да заглъхва. Едно по едно заведенията хлопнаха кепенци и на тяхно място се появиха банки, офиси за бързи кредити и застрахователни компании. Тези учреждения забавиха ритъма на живот на стъргалото и дадоха нова посока на развитие. За кратко време най-бохемското място в Благоевград изгуби маята си и хилядите спомени, запечатани във всяка плочка и всеки ъгъл тук, потънаха в забвение.

Днес Главната се озвучава единствено от уличните музиканти, които някога даваха тон на нощния купон и лъскаха чепиците си при старите ваксаджии, които търпеливо отмерваха стъпките на стотиците пешеходци. Периодично тук идват и евтини гастролиращи изпълнители, които обаче не се задържат много-много. Единствено мургавият Пурко надува кларинета си всеки ден под дебелата сянка на сградата на ДСК и извива комично-тъжните си музикални интерпретации, досущ излязъл като от „Господин за един ден“.

Преживяла куп метаморфози и роли през годините, Главната си остава най-прекрасното място на Благоевград. А кестените, ах, тези кестени – те са онези верни стражи на пулса на този важен наш кръстопът. Откакто ги помним, те са все там и не са се променили. Дори вятърът на промяната не успя да ги обрули и да отнеме от величието им.

Всъщност кестените и хората, които преминават от тук, са най-красивото нещо на тази улица. Благоевград си няма квартал Капана, няма Петте кьошета, няма Попа, няма Морска градина…Но цялото очарование на всички тези места може да открием точно на Главната. Вярно, не в същите мащаби, но със същата магия.

За благоевградчани Главната винаги е била и ще си остане Шанз-Елизе, като в онзи рефрен на Михаил Белчев:

Булевардът с лиричния ритъм аз не сменям за Шанз-Елизе, тук възкръсват след дългото скитане уморените ми нозе…И цъфтят в суматохата кестени – прецъфтяват и пак цъфтят…