Как се разваля 55-годишно проклятие? Не с магия, а със... съдия

Как се разваля 55-годишно проклятие? Да е проклятие от година, две, все ще е по-лесно. Но проклятие с давност от над половин век си звучи доста сериозно. Но пък се оказа елементарно да бъде развалена тази прокоба. Просто бе нужен един футболен съдия. Нищо повече или по-малко. Името на рефера пък няма никакво значение. Да, иде реч за полуфинала на Евро 2020 между Англия и Дания на стадион „Уембли” снощи. „Трите лъва” получиха неочакван подарък. Сякаш бяха „трите котета”, които не можеха без съдийски реверанс. А можеха. Защото играеха добре и победата би им прилягала и без тази дузпа.

Но спорното решение на съдията, макар че бе преразгледано с ВАР, остана в сила. Въпреки минималния контакт между крака на Матиас Йенсен и Рахийм Стърлинг в 102-рата минута. Крилото на Англия влезе остро в наказателното поле между двама бранители и се строполи на земята. На пръв поглед бе съборен. Внимателният пеглед на повторението показа, че едва е докоснат, а датчаните с право протестираха бурно. Не че имат някаква вина английските футболни национали.

Фактът е, че голямото чакане за Англия свърши и "трите лъва" се класираха на първия си финал на голямо първенство от 1966 година насам. Но това стана за сметка на ограбването на техния противник от страна на рефера. Името му, както казах, няма значение. Защото остава усещането, че който и да бе този, който решава какво се случва на терена, щеше да посочи бялата точка. За да развали проклятието и да даде рамо на една велика футболна нация. В същото време да потопи в сълзи смелите и раздали се докрай футболисти на „червения динамит”. Съдията на практика направи лоша услуга на англичаните. Аз съм убеден, че при подобна ситуация в наказателното поле на англичаните нямаше да има единадесетметров наказателен удар.

Не закъсняха критиките на доказани футболни специалисти, че не е имало дузпа и решението е, меко казано, пресилено. Да не говоря за десетките колажи и подигравки, в които главна роля бе отредена дори на английската кралица, „вмъкната” в стаичката, където са реферите, които следят на мониторите случващото се и отговарят за системата ВАР. Всеки нормален футболен фен и човек, който разбира от тази велика игра, е убеден, че такъв мач не се решава с толкова дискусионна дузпа. За Дания остава обаче да се жалва на арменския поп. А за Англия – да празнува, защото наистина изстрада класирането си на финала, а и си го заслужи с игрите си на европейското първенство. Англичаните въобще не са очаквали съдийския подарък, но дали съдбата няма да им го върне във финала срещу Италия?! Защото в природата има баланс. Сега за Англия и феновете им по света е време за празнуване. Проклятието великата футболна нация да не знае що е финал е мъртво! Да живее проклятието, че и с ВАР, и без ВАР, съдиите все ще са склонни да ударят рамо на големите! Така е било. И така ще бъде...