Без Антов и Соу ЦСКА пак ще си „играйка” за второто място

Без Антов и Соу ЦСКА пак ще си  играйка” за второто място
Снимка: ФК ЦСКА

Наскоро ЦСКА прати под наем най-добрия си и най-перспективен защитник Валентин Антов на „Болоня” в Италия. Направи трансфера между двата полусезона в един шампионат, в който се очаква най-сетне армейците да преборят „Лудогорец” и да станат шампиони. Поне такива са посланията от „червения” клуб всяка година. Да, има изоставане от 6 точки от разградчани, но с игрите в края на есента и със състава, който имаха армейците, шампионската титла не изглеждаше мираж. За преминаването на Антов в „Болоня” отново се чуха познатите реплики: „Престижен транфер”, „Трансферен удар”, „ЦСКА е марка”, „ЦСКА е убиец на шампиони, познат в Европа”...

Още тогава мислех да споделя гледната си точка за подобен трансфер, направен в неподходящо време и оставящ ЦСКА без една от неговите емблеми, макар Вальо да е само на 20 години. Но той бе едва на 14 години, когато сложи капитанската лента на ръката си. Но замълчах, за да не ставам аз, цесекарят, част от „синия” хор. Да не ме обвинят „червените” привърженици, че търся под вола теле.

Сега обаче няма как да остана безучастен. С уговорката, че много ми се иска да не съм прав и да бъда опроверган. Предизвикан съм да напиша няколко реда заради поредния трансферен удар на ЦСКА, който с лека ръка продаде най-добрия си футболист и голмайстор Али Соу. Признавам, за огромна сума за нашите стандарти - 4 000 000 евро. Наясно съм, че ЦСКА трябва да се самоиздържа, за да не изпадне отново в положението от 2015-а година. Някои колеги побързаха да обвинят такива като мен, че негодуваме, задето ЦСКА абдикирал от титлата. А какво друго послание дава ръководството на любимия ми отбор, след като за няколко дни се разделя с двамата си най-конвертируеми играчи?!

Да припомня ли една любима дума на старши треньора Бруно Акрапович – „автоматика”. С това босненският специалист иска да подертае, че във всяко едно звено на тима е много важно да е изградена тази прословута автоматика. А тя се постига с мачове, с много мачове. Поне толкова, колкото изиграха Матей, Антов и Занев, поне толкова, колкото имаха Соу, Йомов и Санкаре. Да, привържениците на двата трансфера ще кажат, че сега има други качествени играчи – Гълъбов в защита, Бисмарк и Кайседо в нападение. Сигурно е така, няма да влизам в спорове. Но питайте Бруно Акрапович за автоматиката. Той ще каже най-добре какво е да загубиш най-добрите си опции в защита и в нападение. И тепърва да сглобяваш отбор с нови футболисти.

Сещам се как през март миналата година привържениците на ЦСКА от Сектор „Г” зададоха интересен въпрос на благодателя на тима - Гриша Ганчев. Най-верните фенове на Северната трибуна опънаха транспарант, на който бе зададено питането: „Господине, докога ще си играйкаме?”. Реакцията на феновете на ЦСКА дойде тогава след поражението с 1:2 от Царско село. Думата „играйкане” е препратка от феновете към Ганчев, който преди близо три години бе интервюиран и на въпрос дали ЦСКА ще се бори за първото място той отговори: „С Левски ще си играйкаме за второто място”.

Така се получава, че ЦСКА почти във всеки от последните шампионати диша във врата на „Лудогорец”, но все нещо се случва – я загуба с 2:3 в последните минути, я изпусната дузпа, а накрая и изпусната титла. Този път кърпата е хвърлена далеч преди края на шампионата. Не съм чул тимът от Разград да е готов в зимния трансферен прозорец да продаде голмайстора си Кешеру /сега виждам, че е вкарал хеттрик след само едно полувреме на „Етър”/, нито пък най-добрия си защитник Антон Недялков. Затова на 99,9% ще спечели Десетата. Защото знаят приоритетите си. Те искат да са шампиони, купата на България никога не им е била толкова важна. Но шампионската титла не я дават на никой друг. На всяка цена искат да е тяхна, дори и не само с футболни аргументи.

Нека се върна обаче на любимия си ЦСКА. Крайно време е веднъж завинаги ръководството да каже кое е по-важно за отбора, не за друго, а да са наясно хилядите привърженици - дали да се гони шампионска титла, дали да се спечели купата на България, дали да се правят престижни трансфери за сериозни за страната ни суми. Защото да се разделиш с двамата си най-добри футболисти и да твърдиш, че си тръгнал да ставаш шампион, не звучи сериозно. Наистина. Разбира се, ще се радвам да бъда опроверган. Но чудеса рядко стават, още повече в българския шампионат. Където знаем как се ръководят някои мачове от съдиите, как се случват нещата в БФС, кой има силни позиции във футболната ни централа. Смятам, че ЦСКА вече направи шампионски шпалир на „Лудогорец” тази година с отказа си да запази състава си, като се раздели с Антов и Соу.

Още дълго ще галят ухото ни коментарите за силните трансфери на двамата ни футболисти. Но големият въпрос е: ЦСКА кога ще е шампион?

Да връщам ли лентата назад, за да си спомним, че за последно това се случи през 2008 година. Синът ми е на 13 години и е не е имал щастието да види шампион любимия си отбор. Дано това стане тази година. Ама надали. Защото май ЦСКА пак ще си „играйка” за второто място. Можеше да не се спечели битката за титлата и с Антов и Соу. Но при неуспех сега никой няма да може да убеди голяма част от „червените” фенове, че с тях двамата мисията също нямаше да е възможна. И вината за това няма да е нито на БФС, нито на съдиите, нито на „Лудогорец”. ще завърша оптимистично. Ще дойде нов шампионат, а преди началото му отново ще галят слуха ни вечните закани за "червена" шампионска титла и красивите приказки за прочутия армейски шампионски дух...         

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини