Къпането трае 1 час! Тъжен реквием за градската баня в Благоевград

Благоевград. Рано сутринта. Будилникът ми звъни! Усещането е, че сякаш някой блъска с талпа по главата ми. Събуждам се. Не се вижда талпа, но е петък, известен повече като „Ден на майстора”. „Само да оцелея до вечерта”, ми се мотае из главата. Имам планирани няколко важни срещи, подготовка за мероприятия и обществени изяви…

С едно отворено око и притворено друго се насочвам към банята. Отвън е все още нощ. Естествено, се спъвам и едвам не се претрепвам в някакви чехли, които се оказват моите. Защо съм решил да ги оставя предната вечер точно тук си остава една малка загадка.

Ох, най-накрая се добирам до банята..С някаква блаженост, затворени очи и очакване за топлина стоя под душа и отварям въодушевено крановете. Въртя. И пак въртя…Нещо не е наред…Нищо не потича! Трябва да ви кажа, че в 5 и 30 сутринта е малко трудно да се възприеме, че няма вода в банята. Разбира се, майката на „ВиК” не бе пощадена. Няколко пъти. Е, хората може и да не са виновни, ама ходи се разправяй с човек като мен в тази позиция рано сутринта и то в петък.

Веднага, разигравам няколко сценария за излизане от тази криза. Нищо не успявам да измисля. Обаче се сещам, че работата ми е близо до градската баня и някак си може би това е разковничето за решаване на задачата.

Търча към колата накачулен с костюм на окачалка, обувки, риза и, разбира се, сак с хавлия и потеглям към банята. Паркирам. Псувайки(пак) пускам sms за „Синя зона”и се бухвам във входа на къпалното заведение, но бързо излизам, защото се оказва, че попадам в някакъв хотел, а входът се оказа от друго място. 30 години не съм ходил на баня. Е, в тази баня, де.

Сега, да предупредя хората от града, че сегашната обществена къпалня вътре няма нищо общо като изглед с онази, която помним от едно време. На касата ме очакваха две дами на преклонна възраст, които ме изгледаха с огромно недоумение, че чак ме накараха да се погледна в огледалото да видя дали нещо не ми е наред. Слава Богу всичко си ми бе О.К.. Или така си мислех. След кратко споглеждане, жените вкупом ме осведомиха, че имат свободни вани, които са в отделни помещения. И двете даже гледаха зад гърба ми дали не съм с някого/някоя..Не бях(във тези вани можеш да си влезеш с човек от един от двата пола. Навремето им викаха семейни вани). Тогава  казах, че не желая отделна кабина, а искам да вляза в самата къпалня. 2,5 лв. за билетче.

Минавам през един бръснарски салон, какъвто имаше и преди. Влизам. Коридор. Голямо помещение(около 80 кв.м.), в което имаше обособени кабини, колкото да влезеш изправен, да се съблечеш и да си оставиш багажа. Посреща ме около 65-годишен мъж, който, поглеждайки ме с преценяващ поглед, ми дава ключ за кабинка номер 6.  В нея има табуретка, закачалки и едно малко рафтче. А и тъй като в това постижение на вътрешно-стайната архитектура може да се проникне отгоре, понеже не е затворено от към „тавана”, там, за да се спрат крадливите мераци на някого, има мрежа.

Почти веднага разбрах, че съм си забравил джапанките, което ме накара да ида при човека ,който ме посрещна да импровизираме нещо за случая. Служителят, за който аз вече бях прочетен вестник, само каза – „50 стотинки за чифт чехли”. Дадох му всички стотинки, които имах и се сдобих с чифт от така желаните джапанки. Обаче, той, знаейки с кого си има работа, продължи –„Събличате се гол и влизате през онази врата”. Наблегна на „гол”, особено на „л-то”. Даже виждайки съпротивяващата ми се физиономия го повтори. Реших да не споря с него, защото кой знае какво още можеше да измисли, което той и направи веднага щом му обърнах гръб, като каза – „Имаме и теляк за вас, ако желаете”..Почти изкрещях, че не искам никакви теляци и някак си  тичешком влязох в къпалнята, затръшвайки вратата.

Очилата веднага ми се запотиха и нищо не се виждаше, а това, както знаем е твърде опасно, когато сте на такова място, според слуховете на народонаселението..И така, спъвайки се още с първата крачка, хващайки се за стената, видях първия от поредицата странни банни надписи, който ми изскочи пред очите. Той гласеше така : „Бръсненето и боядисването са забранени”..  

В банята нямаше почти никого по това време, но аз някак си се изтеглих в най-отдалечения ъгъл на душовете заедно с всичките си страхове и любопитство от това ново и непривично за мен място.

Точно срещу моя душ имаше надпис : „Къпането трае 1 час”. Представих си чичкото отвън как записва часа на влизане на всеки от посетителите и не откъсва очи от стенния часовник и горко на онзи, който прекрачи отпуснатото му време! Кой знае какво щеше да му се случи на горкия човечец.

Трябва да кажа, че банята има две отделения. Едното е това с душовете, а другото е с корита под чешми, до които се сяда и от които се гребе вода с тасове, с които човек се полива, къпейки се. Тези корита се наричат със странното име „курни”…Всъщност това е архаичната дума за тези корита. Има и басейн, но той е някъде под земята. Не посмях да вляза там.

Топлата минерална вода има свойството да отпуска хората. И така, наслаждавайки се на топлината и необичайността на случая, някак си контролът ми стана все по-слаб и слаб, и хоп сапунчето ми се хлъзна и пляс - падна на плочките долу…Сега, всички знаете за това колко е опасно, дори фатално, да си изпуснеш сапуна в баня! Погледнах жално към новия си сапун, който се мъдреше на пода, после вдигайки очи видях поредния надпис, който гласеше : „Пести водата!” и ми стана ясно, че трябва да си тръгвам. Сапунът си остана там, където падна..Чисто нов. Почти.

Истината е,че ние си живеем в някакъв свят на лъжата, където жадни ходим, а вода газим. Не мога да разбера как е възможно да имаме в центъра на Благоевград прекрасни топли минерални извори и да не се направи голям SPA център!? Играем си на някакви фалшиви „социални грижи” като поддържаме някаква малка, неугледна, дори опасна градска баня, от която никой няма полза. Дано, това да се промени скоро.

Автор: Станимир Радулов