Днес е Св. Трифон Зарезан. Тъгата на археолога...

Днешният ден е мощен и празничен, защото може да ни свърже със собствено тракийското празненство и почитта към умиращия и раждащ упованието в безсмъртността тракийски Дионис.  

Вярата-обредност в безсмъртността е поставена точно между 5 и 15 февруари и зависи от положението на съзвездието Лира(Вега) -  инструмента на Орфей.  Наблюдавано от планините Родопа, Беласица, Парнас и Пангей, които са средището на тракийската Дионисова вяра преди около  3000 години. Един от образите на Дионис със собствено тракийско название е Загрей, който умира и възкръсва през тези зимни утрини.

В мита за Орфей, последовател на тази вяра и превърнал се в Бог, тракийките разкъсват певеца, защото той ги е прогонил от мъжките мистерии.Тракийките хвърлили частите на героя-бог в река Хеброс. Главата се превърнала в змия, а лирата по волята на Аполон в звезда. От кръвта се родило растението наречено Китара.

Този митологичен сюжет, изглежда е наследен и в почитта на Св. Трифон, който сам отрязал носа си. В православния календар празникът е включен към цикъл от 3 последователни дни, наречени Трифунци (официално – 1, 2, 3 февруари), точно както в атинските тридневни празници. Последните два дни, народната традиция почита вълците, които раждат малките си през този период. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците. Тук трябва да припомня, че именно образът на Вълка е зооморфният код на Зимното-слабо и възмажаващо Слънце. 

Античният модел за мъжкото тайнство  е съхранен и в действието „рязането на лозята”, което е изключително мъжка дейност, тогава жени не се допускат. През този ден е забранено на жените и да режат, тъй като „св. Трифон на този ден си отрязал носа“.

Древната гръцка визия за Дионис, свързва бога с вегетацията и усвояването на уменията и опита в земеделието. Така Дионис се превръща и в образ на Учител и този който ни учи как от дивото да направим питомно. В тази връзка на днешния ден православието почита и Успението на Св. Константин, наречен Кирил – Философ. Нима може да има по удачна дата!?

Днес, ако ние мислим цивилизацията като набор от умение да бъдем граждани, т.е. отворени и толерантни към различието, то можем да приветстваме и празничността свързана със Св. Валентин. Трябва само да уточним, че това би могло да стане като не забравяме собствено нашите ценности и като към тях допълним възможността за страстната любов на празника. Още повече, че Дионисовите празници допускат и това…

В контекста на гражданското поведение, което изисква съпричастност към обществените проблеми на всеки гражданин, вчера бе публикувано интервю на Директора на НАИМ – БАН, доц. Вагалински. В това интервю, преди празника на археолозите, той изразява опасенията си свързани с подгтовката на нов закон, касаещ културното ни наследство.  

Опасения за подготвяния закон и ние имаме, защото, освен интервюто на Доц. Вагалински, за тази важна промяна няма обществено обсъждане. Вярваме в добрите намерения на законодателната инициатива и приканваме за повече прозрачност и обществено , и академично обсъждане.  В България, действително има нужда от децентрализиране - либерализиране на закона, но последващите правила, трябва да се спазват изключително точно.  Централизираната, монополна, държавна структура в съвременна България не е нито полически обоснована, нито културно. В рамките на съвременна Европа, гражданските организации могат да носят отговорност за гражданското си съзидателно поведение, но по строго определени правила-ред, който да бъде санкциониран, ако това се наложи.

Автор: Д-р Денис Исаев

*Д-р Денис Исаев работи като археолог в Регионален исторически музей Благоевград, където е уредник в отдел „Античност”. Изучавал е специалност "Тракология" в Нов български университет. В магистърската си степен на обучение той изучава програмата „История на социалните промени” в Департамент История в НБУ. От 1999 година до 2005 година е студент при професор Александър Фол.