Отец Георги - добрият пастир, който учи на вяра, любов и търпение село Рилци

Отец Георги - добрият пастир, който учи на вяра, любов и търпение село Рилци
Отец Георги, снимки: Илинден Прес

Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овцете… и овцете слушат гласа Му, и вика своите овце по име и ги извежда. Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях, и овцете го следват, защото познават гласа Му…(Йоан 10:1-5).

Това са думи, които най-добре и най-точно описват отец Георги – младият духовен водач на благоевградското село Рилци. Благ, винаги усмихнат и готов да изслуша, да напътства и да утеши всеки, прекрачил прага на църквата „Свети пророк Илия“, която Неврокопският митрополит Серафим му повери само преди няколко месеца. И сега той е в храма, над него е Бог, а до него са миряните, които следват всяка негова дума и стъпка. И божият служител знае, че трябва с много любов и търпение да води хората към вярата.

Свещеникът поема грижите за храма в Рилци на 24 юли и вече пет месеца търпеливо, усърдно и с много любов води своето „стадо” по пътя към Бога.   

„Три години и половина бях дякон с дядо Серафим и винаги, като сме ходили на служби, е имало много хора. Тъжно ми е, че тук заварих точно обратното. Много малко миряни посещават храма и това ми е голяма болка на сърцето. На празник идват около 20-30 души, което е нищо в сравнение с онова, което трябва да бъде. Но вярвам, че с Божията помощ това ще се промени, защото с всеки изминал ден все повече миряни идват на служба“, казва отец Георги.

Когато пристига в Рилци, младият свещеник, като истински стопанин, оглежда обстойно поверената му църква и с изненада установява, че спешно трябва да подгони строителните дела. Църковната сграда има нужда от сериозни довършителни дейности – явно навремето е строена бързо и без да се спазят всички строителни изисквания. Прозорците на храма са с почти декоративна дограма и зимата е невъзможно молитвеният дом да се затопли за службите. Сградата има нужда и от сериозен дренаж, защото сега при всеки дъжд се стича вода, влагата пълзи с бързи стъпки вътре и след време ще създаде сериозни проблеми. Електрическата инсталация пък така е направена, че в молитвения дом има само един полилей и няма възможност за допълнително осветление. Все неща, които отец Георги трябва да поправи, за да превърне църквата „Свети пророк Илия“ в истински дом на вярата.   

„Храмът трябва да обединява хората. През Възраждането чорбаджиите са давали пари за градеж на църквата, но сиромасите са се включвали в общото богоугодно дело с труд. Днес това нещо го няма. А когато не дадеш нещо от себе си, ти не го чувстваш като свое. Може би затова хората не се чувстват толкова ангажирани, когато се съгражда един храм. Всички казват: „Трябват ни пари, за да построим църква“, но парите не са всичко. Една църква се строи трудно и бавно и когато всеки даде своя дан, независимо дали с пари, или с труд, тогава изпълва сърцето си с божия благодат“, подчертава младият духовен водач.

Той вече е провел разговор с местните хора и е поел инициативата първо да се смени дограмата на молитвената сграда, а след това да се отстранят и другите нередности. Свещеникът вярва, че това ще се случи скоро, защото жителите в Рилци проявяват истинска християнска щедрост към своя храм.

„Бяхме поръчали нови целувателни икони за светия олтар, понеже искам храмът да придобие наистина едно Божие благолепие. Явиха се хора от селото и от града, които си откупиха тези икони. Дренажът напролет ще го започнем. Дървените навеси в двора са изгнили, няма улуци и дъждът всичко разрушава. Но имам надежда, слава Богу, че ще се намерят добри хора, с чиято помощ ще завършим докрай това дело“, сподля отец Георги.

Младият духовен водач си спомня, че идвайки в Рилци, в храма нямало достатъчно книжнина за богослуженията. Наложило се да сваля приложения от интернет, за да може пълноценно да се водят службите. Благодарен е на негов приятел, който дал средства, с които преди месец от Украйна пристигнали чисто нови издания с всички необходими последования за ежедневните служби.

Отец Георги вярва, че с Божията помощ и с подкрепата на местните жители, църквата в Рилци ще придобие онова благолепие, от което има нужда всеки християнски молитвен дом. Най-важната задача пред свещеника обаче е да доведе миряните в храма.

„Аз идвам всеки ден в църквата и се радвам на всеки човек, прекрачил църковния праг. Насреща съм за всичко, кой каквото има нужда – да зададе въпроси, да бъде изслушан, да бъде напътстван, да бъде утешен… За щастие през лятото имах и две кръщенета, които много ме зарадваха. Венчавка не е правена тук от 20 години, но вярвам, че и това ще стане“, усмихва се широко духовният водач на благоевградското село.

А усмивката на отец Георги е наистина сгряваща. Дори и когато води неделната служба, той е хем сериозен, хем лицето му е някак усмихнато. Рано сутринта на Игнажден го откриваме на служба. В църквата има миряни, но не много. След задължителните молитви и песнопения за този православен празник, свещеникът разказва за мъченическия живот на свети Игнатий, а след това завършва с притча и напътствия да се уповаваме на Бога за всичко. След края на службата отецът намира време да поговори лично с всеки един от присъстващите.

Отец Георги е сред най-младите свещеници в Неврокопска митрополия, но житейският му път е интересен и изпъстрен с много събития и случки, които неизменно го водят само и единствено към Църквата.

„Родом съм от разложкото село Баня. Баба ми водеше всичките си внуци на църква. Бях десети клас, когато на път за служба, нашата комшийка баба Данче ме пресрещна и ми каза: „Гога, ти оти не дойдеш да пееш в църквата?“. „Абе, бабо Данко, аз за тука ли съм?“, възкликнах аз. „Ела и пробвай“, настоя тя и ето така започна всичко“, спомня си първите крачки към бога свещеникът на село Рилци.

Детските летни лагери в манастира в Хаджидимово и срещите с покойния вече митрополит Натанаил окончателно разпалили вярата в младото момче и предопределили пътя му като духовен пастир.

А баба Данче успяла да запали кандилцето на вярата и у една братовчедка на отец Георги, която също като бъдещия духовник на Рилци, завършила „Богословие” в Софийския университет, а след това поела по пътя на монашеството и днес е монахиня в един манастир в Гърция.

И днес отец Георги пази спомена за комшийката баба Данче, която била пример за всички християни в Разложко. Години наред обгрижвала като клисар църквата в Баня и зимно време, когато дълбоки преспи затрупвали храма, тя отивала още в пет часа сутринта, за да изрине снега и да затопли молитвения дом за утринната служба.

След като се дипломирал, Георги започнал работа като секретар в Архиерейското наместничество в Разлог. Тъй като заплащането там било доста скромно, току-що завършилият студент се хванал на втора работа – сервитьор в село Баня. С огромна признателност и благодарност говори за управителката на хотела, която на всеки църковен празник правила работния график така, че младият богослов да мое да отиде на служба в църквата.

„Всъщност, у всички мои работодатели съм срещал разбиране за това, че Бог и църквата за мен са най-важни. Дори моите колеги проявяваха пълна подкрепа и никога не са се сърдили, че на църковните празници съм отсъствал заради службите“, разказва отец Георги.

След сервитьорството започнал работа в туризма като пиколо – разнасял куфарите на всички гости в големите хотели в зимния курорт Банско. Не минало много време и младият мъж получил повишение. Тъй като знае няколко езика започнал като рецепционист, първо в тризвезден хотел, после в четиризвезден, а накрая и в суперлуксозен петзвезден хотел в Банско.

След това избрал да стане ски учител.

„Докато работех в хотела имах много хубав график с два дни почивка и много свободно време. Та затова реших да запиша курс за ски учител и две години работих към фирма „Юлен“. Бях много доволен от тази работа, която иначе е много отговорна. Да научиш някой да кара ски не е толкова лесно, има си определени стъпки, но има по-нервни туристи, които искат бързо да започнат да се спускат и тогава, когато не са усвоили достатъчно добре уменията, може да стане някоя беля. Слава Богу, за двете години по пистите не съм имал инцидент, обезопасявал съм паднали туристи със счупени крайници, но никога с мои ученици не е ставало беля“, казва свещеникът скиор.

След това поработил като сътрудник в Православния информационен център към Неврокопска митрополия в Благоевград, а накрая се озовал в Кипър.

 

Гурбетчийството пристигнало в живота му съвсем ненадейно. Срещнал стар приятел, който му споделил, че отива да работи в средиземноморската държава. Без много, много да се чуди и без да има никаква идея какво ще прави зад граница, но уповавайки се на Божията воля, Георги стегнал куфарите.

„Тръгнах ей така, без договор, без всякаква идея какво ще правя там. Дни наред разнасях биографията си по местните заведения и хотели. Вече се бях поотчаял и с намерение да се прибирам у дома, когато влязох в един хотел да питам последно за работа. Човекът на рецепцията се оказа собственик на обекта, направихме интервю и ме взе на работа като сервитьор. Така в последния момент се случиха нещата. Работех съвестно и бързо ме повишиха в главен сервитьор”, спомня си отецът.

След гурбетчийството зад граница, младият мъж се озовал в Сандански, където започнал работа като учител по СИП „Релиигя”. Преподавал на децата от втори и трети клас в Трето Основно училище „Христо Ботев”. Там се запознал с бъдещата си съпруга.

„Както се казва, няма нищо случайно, защото при свещениците, ако съпругата не даде изричното си съгласие и не подпише клетвена декларация, че е съгласна ти да станеш свещеник, това няма как да се случи. Това е законът в Църквата. Съпругата трябва да следва своя мъж свещеник навсякъде, където го изпратят да служи. Разбира се, моята съпруга е от семейство с църковно възпитание, това беше много добре дошло и така нещата се случиха между нас”, казва отец Георги. Той подчертава, че и за това събитие Господ си е казал думата, защото преди да срещне бъдещата си жена, младият мъж си поставял срок, ако до известно време не се задоми да отиде монах в някой манастир.

Три години и половина служил като дякон на дядо Серафим и тази година бил ръкоположен за свещеник. Първо изкарал стаж в Сандански и чакал последната воля на Неврокопския митрополит къде ще бъде разпределен да служи. Един ден му се обадил отец Спас от Покровник, който му казал: Утре да се намериш в църквата в село Рилци”.

И така младият свещеник поема грижите за миряните в благоевградското село. От първия си работен ден свещеникът следва едно основно правило – енорийският живот не е само да дойдеш да направиш службата и да се тръгнеш. Трябва да останеш с хората и да си поговориш с тях, да чуеш техните притеснения, техните радости, категоричен е той.

За свещеника Бог е нещо, към което всички доброволно трябва да се стремим.

„Бог не ни задължава да вярваме насила в него, а точно обратното - трябва ние да го искаме и тогава нещата, които са написани като канони и правила, вече няма да са  прегради, а желан път да богатееш по Бога. И когато Бог вижда това нещо, той ще ти даде и своята благодат и около теб да се завъртят хора и когато ти гориш ще запалиш и другите около себе си”, разсъждава отецът.

Той не крие вярата си, че новата 2021 година ще бъде по-добра и по-успешна за човечеството, след като тази мина в тревоги и страх под знака на опасния вирус COVID-19. Но това ще стане с вяра и обединение. Отец Георги успява да се отърси от стреса, който се носи от екрана заради пандемията от коронавирус, със своето хоби. Той от години умее да шие. Някога свещеникът шивач започнал да преправя полите на баба си, да ги вталява, после дошъл ред на подгъването на панталоните. Негови близки му давали различни неща за шиене – торби, дрехи.

„От малък съм жаден за народното пеене, за българския фолклор. Научих се да играя много хубаво народни хора, да пея. И тази ми любов се съедини с шиенето. Взех да майсторя народни носии, имам доста ушити носии, които са уникални, защото никога не ги правя под шаблон, винаги давам нещо от себеси”, разкрива отец Георги.

Преди време възродил един много стар занаят - правене на мънистени колани за пафтите. По неговия пример тръгнали и други в родния му край и днес този занаят в Разложко е много разпространен.

„Като свещеник нямам това свободно време, спрял съм с носиите, сега шия свещенически дрехи. Това ми е хоби, правя го с желание. А когато намеря свободно време, много обичам със съпругата и с детето ни да се разхождаме из селата, да разглеждаме храмовете там. Защото храмът е домът на Вярата, храмът е пътят към Бог, храмът е лек и надежда за всеки, дори и за невярващите. И това е моята мисия – да показвам правия път на моите енориаши”, категоричен е отец Георги.

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини