Магията да си кукер - красота и страст под зловещите маски

Магията да си кукер - красота и страст под зловещите маски
Снимки: Илинден прес и личен архив

За маските, които понякога „слагаме” на лицата си, за да прикрием някои наши мисли и истини или пък да покажем нещо фалшиво, са казани много думи. При това те са изречени от известни личности, живели и оставили следа в различни времена. Ние ставаме маските, които носим, казва писателят Брент Уийкс. Всички носят маски, животът е безкраен маскарад, твърди колежката му Нора Робъртс. Кажи ми каква маска носиш и аз ще ти кажа какво е лицето ти, пък смята аржентинският поет и писател Хулио Кортасар. А какво мисли по въпроса британския актьор, режисьор и писател Стивън Фрай - „Ако носите маска достатъчно дълго, тя става лице”.

Е, ние ще говорим за едни други маски. Маски, които скриват много красиви лица, но пък показват част от душите на тези, които ги носят. За страшните маски на кукерите, на тези мъже, жени и деца, които веднъж сложили кукерските премени и чановете, преминават в този невероятен свят на магически танци, с които прогонват злото и наричат за берекет в нивите.

Във вихъра на тази магия отдавна е героинята в нашия разказ - 18-годишната Маргарита Урлачка от благоевградския квартал „Струмско”. Едно красиво лице, скрито под страшна маска. Девойката признава, че повече време й отнема да се премени като кукер, отколкото преди да излезе навън с приятели. Защото момичето, което завършва средното си образование тази година, е важна и нежна част от кукерската група. И винаги е наравно с първите, когато обикалят домовете, за да известят с чановете и танците си на местните хора, че наближават светли празници.

Нейната страховита маска, която тук наричат сурат, скрива лицето й, но и показва, че Маргарита е в свои води, когато с останалите от групата разкрива цялото великолепие и загадъчност на отколешната кукерска традиция. "Много съм красива с белия си кукерски костюм”, не скромничи тя. Момичето е кукер по наследство. Още дядо й Иван се криел преди 1989 г., за да облича кожите. Тогава властта не давала да се провеждат кукерските игри. Баща й Георги също е запален по тази българска традиция. На тях двамата дължи честта още на годинка да е сред кварталната кукерска група.

Сега пък самата Маргарита и другите кукери от квартала не можаха да участват на карнавали из страната заради извънредното положение, въведено заради разпространението на коронавируса у нас. Това им тежи много, защото за тях всяка изява, без значение дали ще спечелят награди и отличия, е като глътка чист въздух и възможност да изразят себе си чрез кукерските танци и игри.

„Не съм пропускала нито един празник. Най-важният ден за нас е на първи януари. Не ме притеснява, че съм момиче. Не ползвам никакви привилегии като дама в групата. Нося на гърба си над 20 килограма звънци и кожи. Не усещам никаква тежест. Тръпката е толкова силна, че забравям всичко”, категорична е Маргарита.

Тя е убедена, че трябва да си усмихнат и ведър, когато облечеш кожите. Защото кукерите играят за здравето и благоденствието на всички хора. За нея не е никакъв проблем да издържи маратона с кожите от 07,00 часа сутринта до 21,00 часа вечерта на първи януари, тъй като не пие алкохол. „Да му мислят мъжете в групата, на тях им е по-трудно", смее се девойката.

Признава, че в началото в гимназията я гледали малко странно заради нейното хоби и страст. Но постепенно разбрали, че няма нищо необичайно. А всичко е много истинско. И започнали да се гордеят, че си имат момиче кукер в класа. Дори примерът й последвали няколко нейни съученицки, които също вече са част от кукерските дружини в районите, в които живеят. Други идват специално в дома й, за да видят костюмите, които са на закачалки в мазето, за да са на проветриво място. И не само това, но и да ги облекат, да си направят снимки за спомен. "За мен никога този костюм не може да е страшен. За мен той преди всичко е красив. Досега съм носила 5 костюма - шарен, черен и три бели. Бял е и този, който облякох навръх първи януари", разкрива Маргарита. Тя обаче не приключва с кукерските си шествия в първия ден на новата година. Ходи на всички фестивали из България.  

Преди пет години ги поканили дори в гръцкия град Солун. Но се оказало, че няма как да преминат през границата с магаретата, които са друга атракция в сцените на сурвакарите от "Струмско". Добичетата теглят каруците, в които се представят различни занаяти - талигите са подвижни ковачници, хлебарници, сеячници, перални, публични домове, че даже и "Биг Брадър". "Предпочитам тази българска традиция, а не измислени и привнесени у нас празници като Хелоуин. Преподавателите винаги приемат извинителните бележки на родителите ми за пътуванията ми с групата на моя квартал. Облечеш ли кожите, то е тръпка за цял живот. Никога няма да се откажа", отсича Маргарита Урлачка. Баща й Георги е нейният стилист, дизайнер, шивач и крояч.
Най-новият кукерски костюм на Маргарита струва точно 10 000 лева. Но това не е изненада, след като преди години събраните на сватбата пари Георги и съпругата му Емилия похарчили за кукерски премени.

„Нашите маски ни предават. Те разкриват нашата същност”. Това пък е мисъл на британския журналист и писател Стюарт Търтън. И тя сякаш е написана за Маргарита, чиято маска разкрива нейната страст и любов към кукерската традиция.

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини