Причкапов: Голямата ми болка е, че не построих манастир над Благоевград

Една от големите ми болки е, че не успях да построя манастир над Благоевград, докато бях кмет на града /2002-2007 година/. Исках тук да има такава света обител, която да направи духовната връзка с манастирите в Света гора в Гърция, в Хаджидимово, с Рилски манастир, с Роженския манастир и манастирския комплекс „Света Петка” в Рупите. Всички тези православни центрове да се обединят в един религиозен пръстен, в един религиозен лъч. Целта ми да се включи и благоевградски манастир в този поклоннически път. Това разкри екскметът на Благоевград и бивш първи секретар на ОК на БКП в Пиринско – Лазар Причкапов.

Той обсъдил тази своя идея с тогавашния Неврокопски митрополит Натанаил в Роженския манастир. „Владиката ме слушаше внимателно, но какво ли си е мислил: „Един човек, който не вярва в бог, ми прави предложения за църкви, за манастири, за утвърждаване на Неврокопска митрополия в Българската православна църква”. Важното е, че той даде своята благословия. И два дни след срещата ни в Хаджидимово Натанаил поиска да се видим в Благоевград”, спомня си днес Причкапов.

С идването си в Благоевград владиката поискал от Причкапов да му покаже мястото, където ще е манастирът. Качили митрополита с кола до село Дъбрава, с двамата бил и кметският наместник на населеното място - Стоян Йорданов. Натанаил слязъл от колата и поискал да остане сам. „Вие ме чакайте тук, аз искам да огледам хубаво мястото”, това ни каза и тръгна напред. Минаха 10, 20, 30 минути...Натанаил като че изчезна. След 45-50 минути се върна. И отсече: ”Тук може да се направи манастир, мястото е подходящо!”, казва Лазар Прличкапов.

Той полюбопитствал кои са условията, за да бъде едно място добро за построяването на манастир. Дядо Натанаил му казал, че е необходимо да са изпълнени пет условия едновременно. Първото е до бъдещия манастир да стига път, да преминава през мястото и да отива до друг път. Второто важно условие е мястото да е равно. Третото изискване е в района да има вода. Четвъртото условие е манастирът да се огрява от слънцето, а петото – да има завет. „Всичко това го имаше на въпросното място, което само аз знам къде се намира. Но така и не се стигна до реализацията на тази моя идея, която продължавам да смятам, че беше добра и щеше да е от полза за Благоевград. Поне 33-метровия метален кръст вдигнаха над града. Най-напред една жена предложи да бъде този християнски символ на в местността Заева поляна, а аз и моят екип веднага приехме тази добра идея”, споделя Причкапов.

 Той съжалява за още две неуспешни свои мисии. Първата е от 1989 година, когато не успял да се пребори с партийните другари в София Благоевград да е самостоятелен областен център, а не да е част от Софийска област. Втората е нереализираното строителство на язовир ”Ракочевица” над село Хърсово. „Овластени хора, които имат връзка с града, спряха този проект. Ако беше реализиран, щеше да даде спокойствие на благоевградчани за снабдяването с вода. Всичко бяхме направили, което зависи от нас. Проекти, консултациии с експерти, разговори с властимащите, направиха се тунели, чашката на язовира още стои. Това са трите неща, за които ме боли, че не успях да направя”, признава Причкапов.