През 1905 г. Дончо воевода забранява разврата сред момите в село Цапарево

Едва ли има жител на Пиринска Македония, който поне веднъж да не е запявал песента „Митро ле, Митро, сиво гълъбче. Защо е болно момчето? Снощи е било в село Цапарево, цапаревски моми догледало, сите ги на тефтер записало“. Същата тази песен пее и роденият в село Цапарево народен изпълнител Георги Гоцев.

Всъщност легендите за красотата на местните моми и невести се пазят и до днес.

„Славата на цапаревките се е разнасяла надлъж и на шир по света. Тук са били най-хубавите невести. С дълги плитки и пременени във фустани. Още по турско време се е знаело, че тука са най-гиздавите булки, та затова и турците навремето все обикаляли насам”, разказват спомените на родителите си днешите баби в планинското сео. Че са били красиви местните жени никой в района на Малешево не отрича. Но освен с хубостта си, цапаревки са били известни и с палавия си нрав. Именно затова говори и едно писмо на Дончо воевода от 1905 година, копие на което се пази и днес в историческия музей в общински център Струмяни.

Навремето четникът и участник в Горноджумайското въстание срещу турските поробители имал силно влияние в района и думата му имала тежестта на закон. Днес в архивите са запазени десетки негови писма, бележки, заповеди, записки, обръщения и протоколи. Най-любопитна е обаче една негова заповед-обръщение до всички жители на село Цапарево, която той издава по повод развратното поведение на цапаревските моми и невести с турците.

Какво са правили и как са се държали местните жени в ония времена днес никой не може да каже с категоричност, но заповедта на воеводата е повече от категорична. С писмо той забранява на цапаревки да се закачат с поробителите, да  говорят с тях, както и да излизат от домовете си вечер, след като слънцето се скрие.

В писмото си Дончо воевода открито заявява, че забранява „курварлъка” на цапаревските моми и невести

За онези, които престъпят заповедите му, той заповядвал публично да се наказват с бой с тояги. Оригиналът на заповедта се пази днес в историческия музей в Благоевград. Писмото е написано на лист А 4 и е кратко и лаконично.   

Дали наистина цапаревки са били толкова палави или пък четникът е бил прекален моралист, днес никой в селото не се наема да коментира. И ако днешните баби свиват ядно уста по темата, то местните дядовци се усмихват под мустак. Всички обаче са едоноушни, че хубостта на цапаревките е ненадмината.

И днес възрастните хора пазят легендата за турския големец Шекер бей.

Щом стъпил в Цапарево, той съзрял мома Николинка и омаян от красотата й, се влюбил в нея. Насила я взел и се оженил за нея, нищо че била от друга вяра. Местните хора разказват, че доскоро била запазена къщата на турския големец. Навремето била паметник на културата – от най-големите и красиви в региона, с много прозорци и с чардаци. Тук своя казарма е имала и турската войска, чиято сграда се издигала на една от могилите в Цапарево.

И колкото и силно да е било турското присъствие тук, два пъти по-силно е било влиянието на Дончо воевода. Самият четник е бил неграмотен, но е имал личен писар, който му изготвял десетките писма към жителите на околията. Днес се пази и негово обръщение от 19 ноември 1904 година, с което забранява на всички християни да пазаруват от турците. В музея в Струмяни пък може да се открие копие на писмена молба от жителите на Цапарево до четника, с която го молят да не осъжда на смърт прегрешилите жители на селото.

Роден през 1865 г. в село Палат, Дончо Златков излиза с чета в Пирин и в Малешевска планина едва 19-годишен. В началото се занимава основно с разбойничество, но през  1901 г. се присъединява към Върховния македоно-одрински комитет. По време на  Илинденско-Преображенското въстание действа с четата си в Серския революционен окръг. След Балканската война, в която участва в помощ на българските войски, е избран за народен представител от Петрички район от Либералната партия.