Държавата става собственик на безценния архив на д-р Иван Гаджев

До два месеца Институтът по история на българската емиграция в Северна Америка, който се намира в Гоце Делчев, ще стане държавна собственост. Това потвърди Тодор Гаджев, син на основателя на института – д-р Иван Гаджев, който почина на 20 май 2017 г. в Детройт, САЩ.  

„Буквално чакаме два подписа и сагата най-сетне ще приключи, след като цяла година съм в България с тази мисия – да предадем безценния архив на баща ми на нашата родина”, заяви той. Министерството на културата вече е приело предложението на фамилията на патриота и ще закупи част от имота й в Гоце Делчев - подземните помещения, втория и третия етаж. „Без първия етаж, където има търговски обекти, които не са наша собственост. Това е знак, че намерението на държавата е институтът ще остане в този красив град. Изричното ни желание, но най-вече това на покойния ми баща, е този институт да остане в родното му място в Гоце Делчев. Тук трябва да остане да функционира институтът, за да може посетителите да видят библиотеката, богатия архив и музейната експозиция”, убеден е Тодор.

Той разкри, че вече е направен нов опис на огромния архив. В института в Гоце Делчев в продължение на 6 месеца са работили историк, архивист и писател. Според него държавата най-вероятно ще иска съдействие и от община Гоце Делчев, за да може заедно да осигурят съхранението на библиотеката, архива и музейната експозиция и организирането на работата на института.

Много от документите в института не са познати на българските историци. Тези книжа хвърлят нова светлина върху редица исторически събития, много от които са свързани с ВМРО.

„Това тук е една своеобразна съкровищница, част от българската история. Със запазването на института ще е жива и паметта за баща ми, който посвети живота си да събира, издава, подрежда и откупува тези документи. Няма да се забрави делото му”, вярва Тодор Гаджев.

А делото на родолюбеца д-р Иван Гаджев настина е забележително. Бащата на патриота - Илия Гаджев, бил учител, силно ангажиран с каузата на ВМРО, но става жертва на масов разстрел край Добринище. След изчезването му народната власт стоварва цялата репресия върху семейството му. Иван Гаджев е принуден да премине нелегално строго охраняваната българо-гръцка граница на 3 юли 1968 г., за да потърси политическо убежище в САЩ. Установява се в град Детройт. Дипломира се като първия български ветеринарен лекар в Северна Америка.

Бил е активен член на българската емигрантска колония в Северна Америка, секретар на ЦК на Македонската патриотична организация (МПО) за Северна Америка, Австралия и Европа, председател на МПО „Татковина“ – Детройт, и сътрудник на Български национален фронт (БНФ) на д-р Иван Дочев.

През 1976 г. създава и ръководи Македоно-български научен институт „Св. Климент Охридски“ в Детройт. След признаването на Република Македония от България на 16 януари 1992 г. институтът се преименува и разраства като Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“.

Д-р Гаджев отдава живота си за България. През 2001 г., за да задоволи нуждите на института, построява специална триетажна сграда до родния си дом в центъра на Гоце Делчев и премества от САЩ натрупания огромен архив и библиотека. Той поддържа връзки с учени от цял свят, интересуващи се от събитията на Балканския полуостров – Република България, Македония и съседните им държави. Написва 12 книги, спонсорира множество автори, изследвали историята на България, Балканския полуостров, както и историята на българите в Северна Америка. Целият му живот е посветен в служба на българския народ. Той се бори за защита на българщината и прави всичко възможно чрез своята дейност имената на заслужилите българи по света да не се забравят.

Д-р Иван Гаджев създава института с цел да работи за научното изследване, съхраняването и популяризирането на историята на българите-емигранти в Северна Америка, за запознаването на обществеността с истината за техния етнически произход, вяра и народна култура, както и с техните човешки въжделения. Особено важна цел в дейността на института е подпомагането на специалистите – историци, етнографи, социолози и общественици, проучващи историята и проблемите на българската емиграция в Северна Америка.

В института се основава и организира библиотека с книги, вестници, списания, филми и други печатни издания, издава книги с научно и научнопопулярно съдържание, подготвя документални телевизионни филми, предавания и интернет страница, свързани с историята на българската емиграция в Северна Америка. В библиотеката се комплектуват и съхраняват издания на българи и български емигрантски организации в Северна Америка за консолидацията на българската емиграция в американското общество и американския народ;

Формира се фонд от документи и архивни материали в специален Научен архив за българската емиграция в Северна Америка, за дейността на българските емигрантски организации, църкви, училища и културни институции и осигурява тяхното опазване и включването им в научен оборот;

Формира се специален фонд от снимки, филми и илюстровани материали, отразяващи живота на българската емиграция в Северна Америка, осигурява тяхната техническа организация и ползване.

Институтът през годините подпомага усилията на научните специалисти за популяризирането на техните изследвания, като съдейства за издаването на книги и други печатни издания, свързани с историята на българската емиграция в Северна Америка. Организира и провежда научни симпозиуми, сесии и конференции, посветени на историята и съвременните проблеми на българската емиграция в Северна Америка.

Поддържа контакти с международни, представителни, научни организации и културни институции за изясняването на обективната истина за историята на българските емигранти в Северна Америка, както и за разрешаването на определени културни проблеми в техния живот в наши дни.

Развива дейност в защита на интересите на българските емигранти, както и за тяхната интеграция в новата им родина, като използва само легални средства и методи.

Поддържа съзнанието у българина в изгнание, за разобличаването на пропагандата и демагогията на българските противници на геополитическа основа.

По отношение на защитата на българската национална кауза пред свободния свят изяснява геополитическото значение на България с оглед ролята, която тя може да изиграе в бъдещото уреждане на международното положение на Балканския полуостров и в Европа. Поддържа делово сътрудничество с други легални, официално легитимирани емигрантски организации, които развиват сходна културна дейност.