Стивън Лондон-американският рейнджър,който стана писател в Благоевград

Ветеран от войната, студент в Американския университет в Благоевград, преподавател по английски език и писател. Всичко това е Стивън Лондон. Той обаче няма нищо общо с големия американски писател Джек Лондон, но също като него пише книги, обича приключенията и е готов да се впусне в пътешествия по света. Затова не е случайно, че 33-годишният мъж не е в родната Америка, а на хиляди километри от дома си – в университетския център Благоевград.

„Много обичам романа на Джек Лондон – „Дивото зове”. Мен сякаш този град ме призова да остана. Чувствам се щастлив тук и не смятам да го напускам”, казва бившият рейнджър. Той завършва две специалности в АУБ – първата е „Международни отношения и политика”, а втората е Дипломация”. 

Бъдещият дипломат е ветеран от войната, след като 10 години служи в американската армия и участва в няколко опасни международни мисии в Близкия Изток. Да е войник не е детската му мечта. Първо учи учи една година в колеж в САЩ, но усетил, че все още на този етап от живота си не е готов да се посвети на образованието. Младостта и страстта към неизвестното го накарали да напусне колежа и да се хване на работа за година време. Взема решение да се присъедини към армията, защото за него това е поредното истинско приключение. И се озовава в окото на бурята, на самата фронтова линия. Където срещу теб има враг, който е готов да те убие. „Много е трудно да се премине тънката червена линия и да отнемеш човешки живот. Но щом си войник, разбираш на мига, че този от другата страна има същото право. Това е един вид уважение между войниците, уважение между враговете. Това е една много стара философия от китайския пълководец и философ Сун Дзъ. Той казва: Познавай врага си, познавай себе си”, споделя Стивън. В своите задгранични мисии войникът неведнъж получава медали и отличия за проявена смелост и храброст. Най-ценното признание за него е връченият му медал „Пурпурно сърце”. За бившия рейндъжр медалите са нещо, което ти помага да си спомниш къде си бил, какво си направил и преживял. Но по-важно от отличията е да извоюваш с поведението си уважението на останалите войници, а безценно е да получиш и уважението на врага. „Братството и връзката, която създаваш с другите войници, също е по-важно от медалите”, категоричен е Стивън Лондон.

По време на мисия в Афганистан войникът е тежко ранен, когато талибани атакуват базата на американците с ракети. Една от бомбите експлодира буквално пред лицето му. Оцелява по чудо. Възстановяването е дълго и мъчително, близо година се лекува от раните. Този инцидент, за щастие, не отнема живота му, но слага край на неговата военна авантюра. „Жив съм, защото табиланите се оказа, че не са добри стрелци”, смее се днес Стивън.

Но от войната той пази и много добри спомени. Повечето са свързани с приятелството му с местните хора и с децата на Афганистан. Никога няма да забрави как малчуганите го посрещали на всяка една мисия. „Помня детските усмивки, как ни махаха с ръце и ни поздравяваха със „Здравей, Америка”. Имахме наблюдателна кула и аз ги виждах отгоре, казвах им „Здравейте, Афганистан”. Всеки път, когато бях в Афганистан, те ми разказваха какво се е случило в селото и в региона. Същите тези деца срещнахме през един много горещ ден. Не ни беше позволено да им даваме вода, защото нямаше достатъчно живителна течност дори за нас. Аз им казах „Един момент”. Имахме ледени близалки и им дадохме от тях. Те също ми казаха да изчакаме, след което ни донесоха мандарини и пиратки”, казва младият американец. 

Когато приключва с армията, иска да продължи с образованието си. За пореден път в живота му на преден план излиза желанието му да се впусне в приключение далеч от Америка. Иска да бъде в Европа, някъде, където никога не е бил. Намира в един справочник реклама на Американския университет в Благоевград. В началото дори не знаел, че такъв университет съществува. Но, верен на себе си, поел на път, за да се увери с очите си, че такова престижно учебно заведение има в областния център на Пиринско. Когато видял красивия студентски кампус, младежката атмосфера в града и прекрасните условия, създадени за студентите на АУБ, бил наясно, че това е неговото място. Много скоро се влюбил в града. „Обожавам Благоевград. Бих променил единствено бюрокрацията, но това не е валидно само за България. Когато дойдох за първи път тук, пристигнах от Германия. Германците винаги са точни, докато в България това не е така. Отне ми известно време, че това е част от културата на хората тук. Сега и за мен вече това е нормално”, признава американецът, който не само учи, но и преподава английски език.

В Благоевград започва и довършва романа си, посветен на преживяванята и впечатленията му от военната кариера. Според него войната не ти дава безсмъртност, но историята ти я дава по някакъв свой начин.

Не само войниците пишат тази история, но те са много важна част от нейното разказване. Често хората имат просто един учебник по история. Но войниците могат да споделят човешката страна, емоционалната страна на една война. Стивън не разказва своята собствено история в книгата. Пише за групата войници, с които е служил. Опитва се да запази историята на всички с тази книга. Фокусира се да съхрани тяхната история. „Чувам се с моите братя по оръжие. Имаме фейсбук група с почти 400 души. Когато започнах проекта за книгата, имах само малка идея. След две години стотици, даже хиляди споделени истории ми помогнаха да я напиша. А войникът Стивън помогна на студента Стивън да не се стресира от изпити, да има по-професионално отношение към нещата и към работата си. И тъй като съм по-възрастен от повечето студенти, това ми помогна да развия уважение към различни хора от различни поколения”, разкрива писателят от САЩ.

Той смята, че някои места в света стават по-цивилизовани и мирни. Но винаги ще има някакъв баланс между мир и война. В момента не мисли за дипломатическа кариера, макар че приятелката му би се зарадвала на подобно развитие на нещата. Но засега остава в Благоевград. Тази година ще станат 5 години, откакто е тук, така че ще може да кандидатства за гражданство. „Аз съм от щата Мичиган. Шегуваме се, че хората от моя роден край винаги имат географска карта. Аз съм от малък град – Мейсън, жителите са само 8000 човека. Майка ми е социален работник, брат ми живее при нея. Майка ми се труди в хоспис. Брат ми се занимава с конструкторска дейност, монтира, поправя. Липсват ми, опитвам се поне веднъж в годината да се връщам у дома”, казва Стивън, който е млад пенсионер от армията на САЩ. Ще преподава английски език поне още няколко години в Благоевград. Той няма нищо общо с представата ни за американските войници от филмите – строги и страшни, тъй като непрекъснато се усмихва.

„Киноиндустрията създава по-различен образ на войниците. Аз обичам да се усмихвам, по този начин се държах и като войник”, уверява бившият рейнджър. Той обича Благоевград и не крие, че България се превръща в любимото му пътешествие, което не иска скоро да приключва.