Сагата с името Македония – словосъчетания и стереотипи

С несбъднатите наименования „Република Горна Македония“ и „Република Нова Македония“ спорът на бившата Югославска Република Македония със съседната й Гърция преполови третото си десетилетие и до завчера изглеждаше, че ще векува… От вчера „Република Илинденска Македония“ е новото й наименование, което обсъждат спорещите съседки. А дипломатите им, макар и с резерви вече го обявиха за „консенсусно“. Внезапно обзелото ги единодушие е обяснимо с факта, че новото наименование еднакво ги устройва.

В Скопие и историци, и политици дружно се отрекоха от клетвената си приемственост с Александър Македонски, но декларираха, че си остават етнически македонци. За тях употребеното като исторически параван Илинденско-Преображенско въстание също е дело на етнически македонци. Премълчавайки Преображение в Одринско апологетите на македонизма прокламират единствено Илинден във Вардарско като „Първи Илинден“ – т.е. първи опит на етническите македонци за създаване на самостоятелна държава. За тях освободената през 1944 г. Вардарска Македония от българската армия е полупобедилият „Втори Илинден“. А 8 септември 1991 година – когато тогавашната Народна Република Македония обявява независимост, призната най-напред от България, в Скопие и досега възхваляват като „Трети Илинден, сбъднал мечтите на македонския народ за независима държава“. Но не пропускат да припомнят, че мечтата не  е сбъдната напълно, защото Пиринска и Егейска Македония все още били „под българска и гръцка окупация“.

Този историко-политико-дипломатически постулат е адресиран към съседните държави с явна териториална претенция. От тях Гърция явно не се плаши, защото отново преповтори тезата си, че няма претенции към етническото самоопределение на северната си съседка. А към името й…

Медиатори на двустранния спор и ментори на двойствената балканска политика също побързаха да обявят новообсъжданото наименование за „общоприемливо за съседните държави и обнадеждаващо балканските перспективи“. Без да се съобразяват, че спорът за името е колкото двустранен, толкова и общобалкански, общоевропейски, че и по-далеч. Защото касае националната история и националните интереси и на други държави. На първо място – на съседна България, на чиято страна е единствено историческата истина. Дори актуалните български държавни мъже, жени и други, едни убедени в заблудите си, а други – отровени от зависимостите си, за пореден път опропастиха идеалите на Отечеството! Единствено обявеният някога за персона-нон-грата бивш български посланик в Скопие историк и настоящ председател от българска страна на двустранната комисия „за сближение“ професор Ангел Димитров заяви категоричното си мнение, че България греши. Но мълчанието на назначилите го на поста превърна позицията му в „глас в пустиня“.

На второ място е некриещата неоколонистичните си апетити Сърбия, на чиято страна са и Русия, и САЩ и ЕС и… фес….

Обявилата се за наследник на Османската империя днешна Република Турция мълчи за националността на въстаналите през 1903 година, но пък прилага на практика неоосманистичната си политика на Балканите.

И от 3 дни „петата колона“ на Анкара – партията „БЕСА“ вече е част от управляващата коалиция в Скопие. Уж изцяло заети с установяване на нормални взаимоотношения със съседните държави – и най-вече със Сърбия и Гърция, Албания и Косово винаги намират време за практическа реализация на предначертанията от преди век на т.нар „Призренска лига“. Тя продължава да проповядва не само „…обединението на албанския етнос в една държава, но и перманентно разширяване на „жизнената му територия“.

Досега обсъжданите две наименования „Република Горна Македония“ и „Република Нова Македония“ не успяха да помирят Скопие и Атина. Защото бяха именни варианти, базирани върху претенциите за монопол над географската област Македония. А повечето от нейната Пиринска подобласт някога исторически, а днес и административно, принадлежат на България.

От 1913 година малка част от Пиринска Македония и повече от Егейска са дадени на Гърция.

Територията на бившата Югославска Република Македония включва по-голямата част от Вардарска Македония, но покрайнините й вече 115 години са част от Гърция и Албания.

Името Горна Македония е географско определение спрямо географската подобласт Егейска Македония, която днес е северното териториално ядро на Гърция. Следователно името Горна Македония отразява единствено гръцките държавни интереси и неприемливите им аспирации към съседните държави за комплексен монопол над цялата географска област Македония. Защото спрямо географската подобласт Пиринска Македония, която в по-голямата си част принадлежи на България, сегашната бивша Югославска Република Македония е географски определима не като Горна, а като Долна Македония. Затова навремето Гърция се отказа от предложеното от самата нея име „Долна Македония“…

На пръв поглед името Нова Македония звучеше неутрално. Но беше именен и всякакъв друг антипод на цялата географска област Македония. И манифестираше явния стремеж на Скопие за държавна еманципация на територията на повечето от географската подобласт Вардарска Македония. Но за сметка на останалите две – Пиринска и Егейска Македония. Т.е. за сметка на България и най-вече на Гърция, чието мигновено „не“ предопредели и мълчаливото съпричастно „не“ на България. Защото и двете държави, освен потенциално наранени с национално неглижиране, бяха заплашени и от комплексни претенции от страна на официално и неофициално Скопие. За това беше прекратено обсъждането на името Нова Македония…

Лансираното сега наименование „Република Илинденска Македония“ е престъпен опит за държавна еманципация на бившата Югославска Република Македония на базата на окрадена история! Но не гръцка! Затова и инициирана от Гърция. Впрочем абревиатурата на новото наименование – РИМ  се чете и като име на последната Римска империя, сгромолясала се преди хиляди години под удара на варварите…

А видно е, че съвременните им наследници не живеят само на Балканите.

Автор: Димитър Тренчев

*Авторът е български историк и фолклорист