Възкресен 4-вековен храм в Белица посреща миряни

Старинната църква „Свети Димитър" в град Билица, строена в периода 1640 - 1670 година, посреща миряни от страната и чужбина вече над 3 години. До 2014 г. тя се намираше в трагично състояние. Светата обител се ползваше като склад, в който се хвърляха всякакви боклуци и непотребни неща.
Местният свещеник Николай Попов и архиерейският наместник на Разлог Янко Русков се заеха с нелеката задача да върнат блясъка на храма. Започнаха да заделят църковни пари и да събират дарения за ремонт на сградата, която е върху площ от около 60 квадратни метра.
На Димитровден през 2014 г. Неврокопският митрополит Серафим освети възкресения храм, в който всичко бе възстановено в автентичния му вид. Светата обител е втората по старост в целия Пирински край, след църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в разложкото село Добърско. Затова в нея често влизат гости на община Белица, за да запалят свещ и да се помолят.
Четиривековният храм в град Белица възкръсна като легендарната птица Феникс. Само че не от пепелта, а от сметта. Църквата "Свети Димитър" оцеля, защото е символ на вярата и божественото. А е била на косъм от унищожението и забравата. За нейното възстановяване помагали не само християните, но и мюсюлманите в населеното място.
Началото на строителството на "Св.Димитър" започва някъде около 1640 година. На няколко пъти местните са принуждавани да събарят основите на храма, но после пак започвали градежа. В днешния си вид църквата е вдигната през далечната 1716 година. Прави впечатление, че е много ниска постройка, частично вкопана в земята, за да не се издига покривът й по-високо от минарето на джамията. Намира се близо до площада "Брего" в западната част на Белица. Стенописите и иконописите са запазени, само са реставрирани.
Храмът бил пред събаряне през 90-те години на миналия век. Някъде през 1997-1998 г. общинският съвет на Белица взема решение уникалната църква да се изравни със земята. Съвсем малко оставало сградата да остане само в спомените на местните хора и в историческите книги. Причината за наглед безумното и странно решение на местния парламент е, че постройката станала опасна за здравето на миряните. С времето покривът съвсем пропаднал, имало опасност да рухне целият и да убие някой от молещите се вътре поклонници. Всички специалисти били единодушни, че църквата застрашава здравето и живота на посетителите и свещениците, които влизат вътре по време на служби. Все пак разумът надделял. С помощта и на миряните, които се възпротивили да се заличи вековният храм. Това отрезвило съветниците и общинската управа. И багерите не дошли да бутнат църквата, която останала цяла и невредима дори по време на турското робство. Само дето сложили ключ и катинар на входната врата, за да се гарантира, че няма да има нещастен случай с някой мирянин вътре.
За да има къде да се молят християните започнали да съберат финансови средства, за да построят на метри от църквата през 2000 година нов параклис и чешма пред него. Кръстили и него "Свети Димитър".
"През 2004 г. ме ръкоположиха за енорийски свещеник в Белица. Първата ми мисия бе да спася и възстановя този чуден храм, с който трябва да се гордеят всички местни хора. Този молитвен дом е гнездо на вярата, той е помогнал да се съхрани българщината през вековете", връща се назад във времето отец Николай.
Намерили пари за ремонт на покрива, който вдигнали с 25-30 сантиметра по-високо. Защото храмът по турско време е граден съгласно тогавашните канони - силно вкопан в земята, с малки прозорци с решетки. Никак не било леко да се изпълни мисията на отец Никола за възкресяването на църквата. Започнали да заделят църковни пари и да събират дарения за ремонт на сградата, която е върху площ от около 60 квадратни метра. Миряните в Белица сменили името на параклиса
от "Свети Димитър" на "Свети Иван Рилски".
"Стана ясно, че ще възкресим четиривековния храм и затова прекръстихме малкия храм”, казват беличани. Те се гордеят, че са спасили църквата, която отново е с отворени врати и в не миряни се молят за здраве и благоденствие и палят свещи.