Звън на църковни камбани оглася освобождението на Горна Джумая

Историята отсъжда град Благоевград да бъде освобождаван на два пъти от османско владичество. Първият път е сравнително по – популярен и подробно разглеждан от българските историци, като част от Руско – Турската война. Отряд, воден от майор Иван Павлович Орлински, освобождава Горна Джумая на 12 февруари 1878 г.

По силата на Берлинския конгрес Горна Джумая остава в границите на Османската империя под тежкия ярем на „Болният човек на Европа“. В опит да бъде извоювана свободата отново, същата година избухва Кресненско – Разложкото въстание. А през 1902 г. избухва Горноджумайското въстание, организирано от ВМОК. Кулминацията на въоръжената съпротивата срещу Осмнаската власт е през 1903 г. с организирането на Илинденско – Преображенско – Кръстовденското въстание.

С приближаването на Балканската война, още в периода на нейната дипломатическа и военна подготовка, в Горна Джумая се създава напрегната обстановка. Турските власти вземат мерки за разоръжаване на местното население, предприети са арести на част от по – изявните лидери на града. Има случай на убит човек от турците – това е войводата от ВМОРО Петър Китанов от село Лешко, Горноджумайско, застрелян на 24 май 1912.г в кафене в квартал Вароша.

Напрежението в града продължава да расте до датата 5 октомври 1912 година. Тогава в 7 часа сутринта започва победоносният поход на Седма пехотна рилска дивизия, която е създадена в гр. Дупница. За началник на щаба на дивизията е определен генерал – майор Георги Тодоров. Това е единственото военно подразделение, предвидено от българското командване за освобождаването на Македония. Във военно – оперативен план, 7-а дивизия се разделя в три колони между реките Струма и Брегалница. Личният състав на дивизията е изкуствено завишен – общо 37 755 войници и офицери. Задача за настъпление по поречието на Струма – оперативното направление Дупница – Горна Джумая – Демир Хисар – Солун, е получила 3-а бригада от 7-а Рилска дивизия. Командир на бригадата е генерал майор Спас Георгиев. В състава на бригадата влизат 49 - и пехотен полк и 50 - и пехотен полк. Общият числен състав на бригадата е 8000 пехотинци. В изпълнение на поставената задача за настъпление по долината на река Струма, 3-а бригада е съсродоточена в района на Кочериново, Бобошево и Слатино.

На 4 октомври 1912 г. в 20:00 часа е получена заповедта за обявяване на войната. Срещу 7-а Рилска дивизия, османците ще противопоставят Струмският корпус съставен от 14 –а дивизия, Серската редифска дивизия и Неврокопският отряд. Разузнавателните части на 3-а бригада докладват, че турците са заели височините край село Бараково и са подготвили за отбрана един табор, 4 каратечници и 4 оръдия.

В Горна Джумая турците имат 4 табора, 3 батарей и 6 каратечници. От Кресна в Горна Джумая са придвижени 6000 души и 2 полски оръдия. Генерал Георгиев хвърля основните сили на бригадата срещу главните подразделения на турските позиции по хребета „Дъбрава – Ръженичка махала“ със задачата да унищожат частите заемащи тези позиции.

В 07:00 сутринта на 5 октомври 1912 година започва опрерацията по освобождението на Горна Джумая. Ръми дъжд. "Рилци"(така са наричани войниците от 7-а Рилска дивизия) преминават в настъпление. Първо превземат турския пост при село Пороминово. Прецизната артилерийска стрелба на българите унищожава турската батарея край Бараково. Постепенно 3 –а бригада започва да обгражда турците откъм двата фланга. Подплашени, те отстъпват назад към Зелен дол, като подпалват моста на река Струма. Около 16:30 съпротивата им е сломена и турските войски с бягство се изтеглят към Кресна, без да оказват съпротива. Таксим паша е принуден да капитулира.

В 17:00 часа българите освобождават Горна Джумая. Пръв в града влиза командирът на трета дружина майор Стефан Иванов, от село Голямо Белово, Пазарджишко. В двора на черквата той е понесен на ръце от събралото се множество. Тържествен звън от църковните камбани оглася града. Много турски фесове били набучени от свободните горноджумайци на ножовете на войниците. Пленени са 3 планински оръдия и 140 души противников аскер. За освобождението на Горна Джумая загиват 1 български офицер и 14 войника, като ранени са 24-а. Първата жертва е подпоручик Борис Змияров от град Дупница. Той е командир на 8-а пехотна рота. Учил е право в Женева. Пронизан е от куршум при Пороминово, след като повежда ротата в атака при преминаването на границата.

Съществена роля в съхранението на града и жителите му изиграват четите на Михаил Бучински, Ичко Бойчев и Христо Делвински. Те водят сражения при селата Дъбрава, Бучино и Делвино. В района на Бачиново четата на Бучински води сражение с отстъпващите от Бистрица низами(редовна турска армия) , четата отрязва пътя на аскера през града и с бой го принуждава да се изтегли през Хърсово.

В района действат и четите на Македоно – одринското опълчение. Четата на Борис Илиев навлиза в Горноджумайско на 26- ти септември и организира местносто население във въоръжени милиции. Води сражения при селата Сърбиново, Осеново и Градево. В доклад до щаба на Македоно – Одринското опълчение, Илиев пише следното „Назначих селски чети, които при първия топовен вистрел на границата да скъсат всички телеграфни и телефонни съобщения и да дават съдействие на настъпающите български части“, което подпомага настъпването на българска армия по поречието на Струма. Заедно с него действа и четата на Таско Стоилков от Кочериново, която подпомага и освобождението на Разлог. Малко след навлизането на четите на Борис Илиев и Таско Стоилков в Горноджумайско влиза и подпоручик Никола Лефтеров с чета от 87 доброволци на 30 септември. Четата прекъсва съобщенията между Горна Джумая – Царево село(Делчево, сега в Република Македония) – Струмица. На 5 октомври в Елешнишката клисура четата разбива турски обоз и пленява 40 коня и храни. През следващите дни четата на Лефтеров води сражения с отстъпващите турски части.

След превземането на Горна Джумая, победоносният поход на 3-а бригада по поречието на Струма продължава. Отличават се в боевете при Симитли. При Крупник, където нанасят сериозно поражение на Струмския корпус и в тежкия бой при Айватово, където разбиват четири табора и една турска батарея с фронтова атака на нож. През 1913г. Седма пехотна рилска дивизия е демобилизирана и отново е мобилизирана през септември 1915г. с включването на България в Първата световна война.

Автор Кирил Илиев

Кирил Илиев е роден през 1989 година в град Благоевград. Завършил НХГ "Св.Св. Кирил и Методи"( бивша Солунска). Магистър по история, завършил Нов Български Университет