Братя събраха 100-годишната история на Балабановата фабрика в музей

За да стигнеш до Рилската света обител задължително трябва да минеш през Бараково. В миналото китното селце, сгушено в подножието на Рила, планина привличаше посетители с къщата-музей на поета революционер Никола Вапцаров, от която в момента няма и следа. Другото нещо, с което се гордееха местните жители бе прочутата Балабанова фабрика.

Духът на книжно-мукавеното предприятие, основано в края на 19 век давало поминък на населението от цялата околия, обаче се пази в дома на братята Иван и Методи Панайотови. Близо петдесет години двамата ентусиасти събират в жилището си стогодишната история на завода, изграден от Иван Тодоров Балабанов. Роден във Враца, но получил образованието си във Виена, индустриалецът превръща фабриката си в истинско икономическо чудо. Факсимиле от 1923 година доказва, че по онова време това е най-голямото предприятие на Балканския полуостров, осигуряващо работа на близо 1000 работници.

Вместо да отворят магазин или кафене, братя Панайотови от Бараково превръщат един от етажите на фамилната си къща в частен музей на Балабановата фабрика, който предстои официално да бъде открит.

„Животът на родителите ми мина в този завод. Аз също се учих на занаят там. Беше въпрос на чест да съхраним историята на предприятието, което през последните години бе разрушено и разграбено”, разказва Панайотов. Половин век двамата ентусиасти събират троха по троха живота на завода. 

Заради фабриката предприемачът Балабанов строи градче от затворен тип. В него вдига жилищни блокове за работниците, които същестувават и днес в тях все още живеят част от жителите на Бараково. Индустриалецът строи училище за 200 деца, хранителни магазини, детска градина, дори родилно отделение и старчески дом. Черно-белите фотоси, съхранени в дома на Панайотови, пазят спомените от театралната трупа, духовия оркестър и киносалона, които индустриалецът създава за своите работници.

„Всичко е било строено по германски проект и с помощта на немски инженери”, разказва Методи Панайотов, който е преподавател по физкултура в Художествената академия, но с вещината на истински историк пресъздава епохата на Балабановата фабрика.

В домашния музей се пазят металните жетони, с които работниците пазарували от продоволствените магазини, отново собственост на фабриката. Имало две забавачки за децата на служителите, както и четири бръснарници. Децата до тригодишна възраст всеки ден получавали безплатно мляко. „Отново благодарение на Иван Балабанов, през 1927 година в Бараково е създаден симфоничен оркестър”, разказва наследникът на прочутия индустриалец, събрал в своя музей всички музикални инструменти, изхвърлени преди години от новите собственици на предприятието.

Успехът на уникалната Балабанова фабрика се крепял на строга немска дисциплина и на високото културно ниво на работниците. Счетоводните книги разкриват, че от всичките служители, само 11 са били неграмотни и се подписвали за заплатите си с палец. Въпреки че повечето били от съвсем бедни семейства или сираци, те получават за времето си много добро образование благодарение на 400-те руски белогвардейски емигранти. Голямата руска колония се състояла от бивши помешчици, генерали, военни, лекари и учители, които с дворянско благородство започнали да облагородяват селското население в този край.

"Държаха се като рицари. Бяха много образовани. От тях се научихме да четем. Те създадоха във фабриката симфоничен и духов оркестър, направиха театър. Донесоха тук цялата руска култура", разказва Панайотов. Именно заради тях, индустриалецът Балабанов строи старопиталище, в което настанявал възрастните емигранти и им давал по 12 лв. дневни и месечно меню. 

Днес следите от тяхното дело дават музикалните инструменти, грижливо подредени в музейната експозиция - немско пиано от 19 век, цигулки, кларинет, саксофони, акордеон.

В музея се пазят дървен чин и ученическа чанта, изработена от дърво и мукавено покритие. С такива чанти, изработвани от руските емигранти, децата на Балабановите работници влизали в час, а за всяка нова учебна година получавали безплатни тетрадки и книги. Пак там може да се види зъболекарския стол и металния плювалник, останали от зъболекарския кабинет, който работел ежедневно в мукавеното предприятие.

„Всичко това показва уникалната социална политика, която индустриалецът е създал за своите служители. Тук не е имало нужда от профсъюзи. „Синдикалната дейност била забранена и именно заради това от фабриката е бил уволнен поета Никола Вапцаров, който работел като огняр. На манифестация за 1 май той държал реч и още на другия ден вече не е бил огняр", разказва Панайотов.

Счетоводните книги показват, че директорът на фабриката получавал 8000 лв. заплата, а лекарят 10 000 лв.”, разказват собствениците на музея. Те пазят и декларации, че никой нямал право да се напива, които всеки работник, преди да бъде назначен, трябвало да подпише.

„Всичко, което се пази в музея, е купено от нас от времето, когато фабриката бе продадена на частна фирма и напрактика разрушена. Като дете майка ми ме водеше там и винаги мечтаех да седна на стола на Емануил Каялов, който беше ръководител на сортировачния отдел и цигулар към духовия оркестър. Преди години от новите собственици откупих за 12 лева този стол”, с усмивка разказва Методи Панайотов историята на детската му мечта.  

В музея се пази макет на цялата поточна линия на мукавения завод, както и оригиналната табела на предприятието: „WAGNER MASCHINE”.

Индустриалецът изгражда и жилищни блокове за работниците си. Апартаментите са били напълно обзаведени и новодомците се настанявали там като си носели единствено лъжиците и вилиците.

Балабановата фабрика е национализирана през 1947 година и тогава Иван Балабанов бяга в Италия, където и умира.

Историята разказва, че след смяната на властта през 1944 година, индустриалецът получава покана да влезе в кабинета на Кимон Георгиев, но той отхвърля предложението и заминава зад граница.

По-късно мукавеният завод, давал хляб на хиляди, е приватизиран от частна фирма, която разпродава каквото може и в момента от легендарната фабрика на великия предприемач има само руини.

Днес животът в Бараково се дели на преди и след 1998 г., когато фабриката спира окончателно работа. Оттогава младите хора напускат китното селце в търсене на поминък в големите градове. Други пък хващат самолета за чужбина. В селото остават само възрастните.

Духът на Балабановото икономическо чудо се пази само в музея на братята Панайотови. Двамата са абсолютен пример за това как безхаберието и безстопанствеността не могат да унищожат делото на един умен мъж, доказал, че успешен бизнес се прави, само когато мислиш и за работниците си.

Бараковските ентусиасти скоро ще издадат и книга за делото на великия индустриалец, която ще носи името „Ние, децата на Балабановата фабрика”.

„Нашата събирателска дейност е резултат на сантиментална ни тръпка, на емоцията. Тя е израз на вярност към родовата памет, защото животът и на нашите родители е свързан с фабриката, ние сме дошли на бял свят, както се казва, в родилния дом на фабриката”, обяснява Методи Панайотов.

Преди години 210 метра от желязната ограда на славната Балабанова фабрика бяха откраднати и предадени в благоевградски пункт за цветни метали.

 ОЩЕ СНИМКИ ОТ МУЗЕЯ НА БАЛАБАНОВАТА ФАБРИКА ВИЖТЕ ВЪВ ФОТО НОВИНИ

http://ilindenpres.bg/photo/22-muzej-balabanovata-fabrika-v-barakovo/2/