Бай Здравко Безински: Овчар се ражда, не се става

На пръв поглед овчарлъкът е лесен занаят – изкарваш всяка сутрин стадото на паша, а вечер, щом слънцето започне да прибира лъчите си, го подкарваш към дома. Но това е така само на пръв поглед. Всъщност овчарлъкът е много сложен занаят, убеден е 64-гоишният Здравко Безински от благоевградското село Изгрев. Той е убеден и в още нещо – че е най-известният и най-истинският фермер в региона. Не за друго, а защото гледа над 300 овце и кози не за пари по някой европейски проект, а посто така – от любов към животните. Вярно е, че разчита на стадото да закърпи семейния бюджет, но любовта към животните е водеща. Именно тази любов еразковничето на овчарлъка като занаят.

„Много хора съм учил на тоя занаят, но малко станаха овчари. Любов трябва, усещане трябва. Ти можеш ли да познаеш кое агне на коя майка е? Не можеш. Ама аз мога. Овчар се раждаш, не се става“, казва без грам скромност бай Здравко.

От 40 години се занимава с животновъдство и днес, когато вече е на 64 години, не мисли да прехвърли отговорността за стадото на сина си Кирил, който ежедневно му помага в работата, но все още не е станал истински овчар, според баща му.

„Младите не могат да работят като нас, възрастните. Напротив, научихме ги да не работят. Нали си я спомняте приказката от едно време: Учи, за да не работиш“. Оказа се, че не е вярна. Научихме ги да мързелуват и сега вече няма кой да работи. А в тоя живот не можеш да оцелееш, ако не работиш като вол“, убеден е в правотата на своята мъдра и простичка житейска философия бай Здравко Безински.

Най-известният фермер в благоевградското село Изгрев е притеснен, че няма вече кой да гледа животни, защото хем е трудно, хем сметката не излиза. С всяка изминала година овчарите стават все по-малко. Купувачите също.

„Цяла зима мръзна, а накрая трябва да дам стоката си без пари. Хората обедняха. Сега, за Великден, продавам агнета за 6 лева за килограм. Ама купувачите са малко. И на 5 лева да сваля цената, пак няма кой да купува“, казва Безински.

Тази пролет и прекупвачи не се мернали в Изгрев. Навремето идвали мъже от Северна България и взимали накуп по 50-60 агнета, които препродавали на клиенти. Сега вече ги няма. Липсват и гърците, които в миналото също избирали да си купят животни от наши овчари заради по-ниската цена.

„Става все по-трудно. Дават субсидии за овце на книга, за породи, които не дават нито вълна, нито мляко, нито месо, като нашите, а за нас – нищо. Само мъката и трудът. От сутрин до вечер с баща ми сме със стадото от 320 овце и агнета. Помага ни непрекъснато и майка ми. Мъчим се, но не виждам светлина в тунела”, твърди Кирил Безински, син на бай Здравко.

Семейството му разчита на редовни клиенти, за да продаде някое и друго агне за Великден. Няма интерес от фирми от страната и Гърция, които да купят повече бройки. Разполагат с над 100 агнета от по 25-30 килограма, но ще продадат малка част от тях.

„Хората нямат пари, искат по-малки животни – по 18-20 килограма. Но по тях още няма достатъчно месо – нито по бута, нито по плешката. Няма какво да се изпече. Не се купува тук, защото вземат от Северна България за по 5 лева килограм живо тегло. Пробутват и много животни, които са внос от Румъния, а лъжат, че са български. Правят го, тъй като вкусът на нашите и вносните агнета няма нищо общо. Българските са много по-вкусни. Не се ли промени нещо, ще загубим нашено прекрасно агнешко месо”, смята младият животновъд.

Фирма, която миналата година за Великден е взела 1200 агнета, сега е взела едва 200 бройки. Това е показателно за свития пазар на родните агнета. А разходите за тях са повече от сериозни. Кирил и Здравко купуват комбиниран фураж на гранули от Павликени, който струва 1 лев за килограм, за да гарантира витамини за овцете. Всяка овца яде по 500-700 грама на ден от този фураж за времето от декември до месец май. 200 килограма се харчат всеки ден, над 25 тона отиват на сезон за цялото стадо. И млякото вече не върви, след като затворили руския пазар. Мандрите вземат по-малко. А идвали преди време чак от Карлово да изкупуват чисто овче мляко за по 1,20-1,35 лва за литър. Вземали ежедневна проба дали е чисто и без примеси.

„По 24 часа сме с овцете, плащаме за ваксини, за лекарства, за доктори. Едно недоглеждане води до загуби. Сами израждаме малките агнета. Като сложим чертата, получаваме по една минимална заплата, каквато се дава за някоя държавна работа. Но не може да се сравняват усилията и мъката ни с тази на чиновниците”, категоричен е Кирил Безински.  

Повечето фермери искат да се отърват от стоката, за да не я хранят следващите месеци и да са само в разход. Който продаде стоката си, ще е добре. Ще се е отървал от грижите по нея, пък и ще сложи някой и друг лев в джоба си Надеждата пък ще е за тези, които не са могли и за тези, които не са искали да продават евтино. За тях има и утре. Поне до Гергьовден.

На въпрос защо е решил да стане овчар, бай Здравко има готов отговор.

"Ами какъв да стана? Не можах да стана кмет, не можах да стана поп. Та затова реших да стана овчар", през смях казва най-опитният фермер в Изгрев.

И така вече 40 години. Въпреки всички трудности бай Здравко Безински няма намерение да се отказва от своя древен занаят, нито пък да се поддава на промените на времето. Категоричен е, че няма да стане като днешните модерни фермери, които разчитат на европейски субсидии. Напротив, ще продължи да разчита само на собствените си ръце, за да се грижи за стадото и семейството си. Но се надява синът му Кирил да смени занаята, защото, както музикант къща не храни, така и овчарлъкът къща не храни, поне у нас.