Заличени спомени: Забравената съпротива на горяните срещу комунистическия режим

Заличени спомени: Забравената съпротива на горяните срещу комунистическия режим
Берлин 1953 година, снимките са предоставени от авторката Даниела Горчева

“Напротив, днешната наша свобода има безбройно число мъченици... ...но на малцина са тия известни, на малко от тях се знае где почива свещеният прах, нищо не е направено, за да се увековечи тяхната памет, когато отечеството им, за което са станали жертва, свободно е днес.”

Захарий Стоянов, “Записки по българските въстания”

Даниела Горчева е издател и главен редактор на „Диалог" – списание за политика, култура и история, което от 2003 година излиза на български в Холандия и има читатели в цял свят. Списанието е замислено като мост между културите и успешно осъществява мисията си. Събеседници и автори в изданието са утвърдени наши имена и изявени личности от Европа. Всички издадени броеве на списание "Диалог" се съхраняват в Националната библиотека „Кирил и Методий" в София и в най-голямата библиотека в света - Конгресната библиотека на САЩ във Вашингтон.

Даниела живее в Холандия, завършила е българска филология и история в Софийския университет, сътрудничи и на много издания в България, Холандия и други страни. По нейна инициатива на 24 май 2011 в родния град на Рембранд – Лайден, точно срещу сградата на кметството е открита стена с изписано на нея стихотворение на талантливата българска поетеса Данила Стоянова (1961– 1984). Стихотворението е изписано на български и в превод на английски.

​Даниела Горчева ​е сценарист на документалния филм „Гьоч – да прекрачиш границата" на режисьорите Ирина Недева и Андрей Гетов, в който прокудените от комунистическия режим български турци разказват пред камерата на Любен Бързаков за болката си от т.нар. „възродителен процес" и за любовта си към България. През 2012 година Даниела Горчева бе победителят за България на престижната награда на Европейската комисия за журналистика „Заедно срещу дискриминацията". През май 2016 година на медийната среща в Прага издаваното от нея списание "Диалог" получи наградата на НДФ "13 века България" за популяризиране на българската култура в чужбина.

 

Общоприето е, че българите нямат своята революция срещу съветския режим и комунистическата власт... Истината обаче е друга. Българите имат своята масова въоръжена съпротива срещу комунистическия режим в същите хронологически рамки и в същите мащаби като въоръжената съпротива на поляци, германци, румънци, балтийци. За съжаление тази съпротива остава почти неизвестна, въпреки множеството свидетелства и документите, открити в архива на Държавна сигурност (тайните комунистически служби на България).

Горяните

Въоръжената съпротива в България, наречена Горянско движение, възниква още в през есента на 1944 като спонтанна съпротива срещу съветската окупация и съпровождащия я комунистически терор, избил в първите месеци след съветската инвазия близо 30 хиляди души от националния елит. В планините излизат стотици хора, понякога цели семейства. Първоначално горяните са предимно офицери от българската армия, дейци на ВМРО, бивши полицаи, студенти, националисти, анархисти и дори бивши комунисти. Но след 1947, когато легалната опозиция е разтурена, земеделският лидер Никола Петков обесен по нареждане на Сталин, а десетки хиляди опозиционери са изпратени в концлагерите, горянските чети нарастват с членове на опозиционния Български земеделски народен съюз. Общият брой на горяните и техните помагачи е около 10 000 души, а разкритите от милицията нелегални организации – над 600.

Горяните се сражават с комунистическата власт от 1944 до 1956 година

Горянски чети действат из цялата страна - 28 по-големи чети и множество по-малки и дори горяни-единаци, които се сражават сами. Други 52 чети влизат през границата - наричани от комунистическата пропаганда диверсанти, а всъщност български емигранти, които се връщат в България да се сражават срещу комунистическата власт с надеждата, че така ще подтикнат Запада към война за освобождението на Източна Европа. А тази надежда е много силна у източноевропейците до 1956, когато изживяват покрусата от смазването на Унгарското въстание и от бездействието на Запада.

През 1950 САЩ скъсват дипломатическите си отношения с България. В началото на 1951 г. Труман заявява, че Съединените щати са готови да воюват в защита на Европа, а Конгресът одобрява изпращането на американски войски в Европа. “Искаме война!” – такъв възглас на отчаянието и надеждата може да се чуе през 1950 в българските села, в които комунистите провеждат насилствена колективизация. Селяните бягат в гората, за да не влязат в ТКЗС (комунистическите земеделски кооперации). Цели села в Западна България преминават границата с Югославия с добитъка си. Хората масово напускат ТКЗС и се опитват да си вземат инвентара и добитъка, стига се до сблъсъци с милицията, пламват селски бунтове. Стълкновения има и при издължаването на държавните доставки. Непосилните задължения в селскостопанска продукция, която частните стопани трябва да предадат на държавата, предизвикват многобройни женски бунтове.

“Защо ни отнемате хляба и го давате на руснаците”, питат насъбралите се на селските площади стотици жени. “Долу ТКЗС”, “Долу комунистите”, “Не искаме да вършеем на общ харман”, са виковете на женските протести. Преди войната българският селянин се е подигравал с новините, идващи от Съветския съюз, а сега съветизацията нахлува в живота му с милиционерското насилие, с отнемането на частната собственост, с овластяването на най-мързеливите и криминални съселяни, с кражбите на кооперативната собственост, с гледката на гладуващите в двора на ТКЗС крави.

В тази обстановка се подготвя всенародно въстание срещу комунистическия режим

Разпокъсаната съпротива на горянските чети започва да се координира от нелегалното радио "Горянин". В края на май 1951 радиото съобщава, че в сливенския Балкан се сформира въстаническа армия и хора от цялата страна тръгват натам. Комунистическата власт е уплашена не на шега. 13-хилядна армия от милиционери и войници обгражда Сливенския Балкан, за да попречи на въстаниците да се присъединят към четата на Георги Търпанов. Стотици са арестувани, а някои са разстреляни на място без съд и присъда.

На първи и втори юни 1951 година 106 горяни от четата на Георги Търпанов водят сражение срещу 6-хилядна армия от милиционери и войници в Сливенския Балкан. След 48-часова престрелка четниците разкъсват блокадата и се изтеглят. Командирът им получава 12 огнестрелни рани, но въпреки това успява да изведе хората си на безопасно място. Загинали са 40 горяни, но въстаниците успяват да изнесат всички свои ранени. Няколко седмици по-късно четата на Търпанов е преустроена и готова да се впусне в нова битка.

Паметникът на Съветската армия в София е издигнат като предупреждение и заплаха

Операцията срещу горяните се води лично от министър-председателя на България Вълко Червенков³ и Георги Цанков, министър на вътрешните работи, които пристигат в Сливен и стават свидетели на най-позорната загуба на милиционерската държава. Битката със сливенските горяни дава на българските комунисти да разберат, че въпреки жестоките репресии и масовите убийства без съветската армия те няма да удържат властта. Това не е учудващо - комунистите нямат обществена подкрепа. Уплашен от съпротивата срещу компартията, Вълко Червенков отправя недвусмислено послание - издига в центъра на София заплашително огромен, зловещ паметник на Червената армия. Първоначално паметникът е бил замислен като малък монумент на загиналите във Втората световна война, но вместо първоначалния проект е издигнато днешното чудовищно съоръжение като комунистическа заплаха и предупреждение към българите, че битката им е безсмислена, защото БКП винаги може да повика на помощ Червената армия.

И днес този паметник все още заплашително размахва шпагин в центъра на София, за да могат днешните комунисти да има къде да изразяват своята благодарност към армията-окупаторка, с чиято решаваща помощ получиха властта през 1944 и я задържаха половин век.

В началото на 50-те ръководството на компартията създава специален отдел ХII към Държавна сигурност за борба и ликвидиране на горянското движение с поделения към окръжните управления на МВР като залага на създаването на агентурна мрежа. Голяма част от горяните са заловени и избити без съд и присъда благодарение на агенти на ДС. Предателите и доносниците се оказват изключително важни за "народната" власт в борбата й срещу народа на България.

Защо тази съпротива остава неизвестна?

България има своите горяни, както Полша има своите прокълнати войници, Румъния – своите хайдути, Балтийските страни – своите горски братя. България има и силна легална опозиция – до разтурването й през 1947 най-влиятелната партия е опозиционният БЗНС със 750 000 членове, докато комунистическата партия, поставена и крепена на власт от Съветската армия, има 25 хиляди члена. Това, което прави българският случай различен, са българските комунисти. Докато в Унгария, Чехия и Полша комунистите подкрепиха народното недоволство и то се превърна в революции срещу съветската окупация, българските комунистически властници останаха предани на Москва и послушно проведоха съветизацията на България.

След което се постараха да изличат спомена за горяните. Внушиха, че българите не са се съпротивлявали. Защото иначе трябваше да признаят, че са сломили съпротивата на българския народ като верни оръдия на Съветския съюз.

Малцина от горяните оцеляват, повечето загиват в битките или заловени, са осъждани на смърт или убивани без присъда. Семействата им с десетилетия са преследвани и потискани.

Автор: Даниела Горчева

* заглавието е на редакцията

Коментари

Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.
  1. МАРЯНА
    Ставате вече сериозна медия!
  2. Веско Попов
    Дядо е бил горянин. Дали ние ги заслужаваме тези хора!? Г-жалко Горчева ще трябва и филм за това.
  3. Даниела Горчева
    Здравейте, г-н Попов, тази статия е стара и е писана въз основа на проучванията на българския историк Диню Шарланов за горяните. След това беше направен филм за горяните от Атанас Киряков: https://www.youtube.com/watch?v=18UJSWcsd0c.
  4. Даниела Горчева
    А ако Вие имате запазени снимки, писма, документи, спомени от дядо си, може да ги предадете на Централния държавен архив или да ги сканирате и качите в Интернет. Може и на този сайт.
  5. Лидия Борисова
    Дядо ми е убит 1946 г.от милицията в Дупница. Горянин ,бил е преследван и убит без съд и присъда .Дори гроба му не се знае къде е точно.
  6. Даниела Горчева до Лидия Борисова
    Светла им памет на всички борци и страдалци на комунистическия престъпен режим. Лидия, не оставяйте забравата да унищожи паметта за дядо Ви. Публикувайте всичко, което знаете.
  7. Danco
    Даниела Горчева, нашия македонски край е много изстрадал по този повод. Убити, живи предадени на Тито а да не броим психологическия терор. Внуците на тези българи убийци са още на власт. Трябват хора като вас!
  8. Danco
    Да не се разбере погрешно по горе .Исках да кажа българоубийци .
  9. Даниела Горчева
    Да, Данко, знам колко са изпатили хората по вашия край заради националното предателство на Димитров и комунистите. Чудовищно е... Светла им памет на жертвите и дано успеем да възродим България.
  10. Danco
    Дано! Но само ако се намерят български интелектуалци да поведат хората. Те не трябва да имат страх. И морал трябва да имат в повече!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини