Сатовча - царството на чешмите и доброто

Сатовча - царството на чешмите и доброто
Снимка: Илинден Прес, архив

Някой някога е казал, че водата е течаща емоция. А на територията на община Сатовча тази живителна благодат тече на много места. И носи със себе си емоцията на този, който е построил от сърце и душа чешмата. На човека, който сякаш е вградил и част от себе си в нея. Защото тук, по тези земи, има нещо неписано, но известно на местните хора – ако не си построил поне една чешма за хаир или не си посадил едно дръвче, все едно не си живял. И затова почти навсякъде в Сатовчанско чешмите се множат. Ден след ден, година след година. Стават все повече и повече. В момента в общината живеят около 14 000 души, доста от родените по тези места са на гурбет в чужбина или вече живеят зад граница. А чешмите са над 1000. Това е уникално, защото на всеки 14 души се пада по една чешма.

Община Сатовча спокойно може да кандидатства за „Книгата на рекордите Гинес" с това постижение. Преди няколко години те бяха преброени в присъствието на нотариус. Сега обаче са поне със 100 повече. Тук се градят чешми и кътове за отдих край тях – строят се беседки, каменни огнища. За да остане знак за даден род или човек, обясняват местните хора. Най-често причината за това добро и полезно дело е да се почете паметта на починал човек.

„Аз също построих преди повече от 10 години чешма край село Осина. Направих го в памет на починал мой родственик. Целта е да се ползва тази вода от всички, които преминават оттам. Да направя нещо добро за другите. Искам да уточня, че чешмата, построена от мен, не ми дава никакво предимство пред другите. Ако реша да отида да отдъхна със семейството си там, но има вече хора, които си почиват край чешмата, ние търсим друго място”, твърди Арбен Мименов, кмет на община Сатовча.

Местните жители дори си имат Ден на чешмата и семейството, празникът е в първата събота на месец юли. И това стана с решение отпреди няколко години на Общинския съвет. С този празник, който се превърна в една от емблемите на Сатовча, се запазва добрата традиция, добрите взаимоотношения и сбирките, които сплотяват хората и семействата. Всички те пък се докосват до красивата природа в общината. Събитието събра на едно място стотици фамилии, които вдигнаха наздравица с пожелание за здраве и благоденствие на всичи.

Тук е традиция през целия летен период да се организират срещи на чист въздух и край студена вода от близки и приятели.
За местните хора, чиито корени са от Родопите, водата в тази планина им е най-сладка. Всеки си има една чешма, която е сред неговите фаворити. Някои избират своята любима чешма заради архитектурата, други - заради размерите, трети – заради самата вода, четвърти – заради местоположението, пети – заради някакъв сантимент.
Истината е, че няма значение колко голяма и красива е чешмата, а че е изградена с най-чисти помисли. А по нея да тече сладка вода, течаща я сред храсти с боровинки, я сред вековни смърчови гори и чист въздух, я край асфалтиран път или горска пътека.  

Чудна гледка са пълзящите ручейчета, които извиват снага по напечената земя в гора, за да стигнат до чешмата и да дадат глътка животворна течност на ожаднелия пътник. Има и чешми, които са високо в планината. Една такава е разположена над Хайдушки поляни, в близост до местността Стария събор. Кемилева чешма е място, където няма как да не спреш. Да не пийнеш водица, която зарежда тялото ти с нова сила и те кара да се замислиш кой ли е вдигнал точно тук тази чешма. Чешмата е построена от Кемил Касимов Садков от село Кутела през 1937 г. Кемил е бил горски работник и остава след себе си това безценно наследство.
Днес Кемилевия чучур, както го знаят хората тук, е предпочитан приятел на всички туристи, които минават оттук. Пийват си водица и си спомнят за бай Кемил.

В община Сатовча да се градят чешми е мисия, кауза. Хората искат да сторят някакъв себап – добро дело, благодеяние. Да има спомен за род или човек, където всеки преминаващ може да пие бистра вода, да отдъхне от пътуването и да разбере кой и защо е построил чешмата. И тази красива традиция се предава от поколение на поколение, от дядовци и бащи на внуци и синове. Защото за жителите на населените места в Сатовчанско водата е най-голямата благодат и трябва да е достъпна за всекиго.  

„И може би рядко някой ще го каже, но в душата на всекиго е благодарност към бога и хвала към онзи, който беше направил тая чешма и чието име сякаш вечно шепнеха струите на трите чучура”. Цитатът е от прочутия разказ „Песента на колелетата” на големия ни писател Йордан Йовков. И сякаш е писан за всичко това, което правят жителите на този красив къс от България - община Сатовча.

Защото водата от техните чешми не просто тече, а извайва, както е казал Джан Лоренцо Бернини - италиански скулптор и архитект. Извайва душите им, извайва доброто, което е намерило своето място точно тук – в отрудените и честни човеци на Сатовчанско. И никога няма да спре и да извайва, и да тече. Така че всеки гост, който мине оттук, няма да остане жаден. И за вода, и за добро!

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини