След 36 г. в музея паметник на Братя Миладинови украси центъра на Благоевград

Един по-различен първи ноември честват днес жители и гости на Благоевград. Празникът на народните будители се ознаменува с едно важно събитие, което придава още повече очарование и смисъл на тържествения ден. Официално ще се открие в градска среда паметникът на българските възрожденци - Димитър и Константин Миладинови. Монументът на Братя Миладинови се намира край сградата на Регионалната библиотека „Димитър Талев" и пред тази на двата университета - Югозападен и Американски, на метри от концертната зала „Яворов".

Приносът на двамата братя в българската възрожденска история е отдавна признат от изследователите и широката общественост в нашата страна. Авторите на паметния сборник „Български народни песни, собрани от братя Миладиновци Димитря и Константина и издани от Константина” са неизменна част от българския национален дух със своята културна и просветна дейност. Те са истински народни будители.

През целия си живот Димитър Миладинов работи за създаването и укрепването на българските училища. Освен с обществена и просветителска дейност Братя Миладинови остават в историята и със създаването на своя сборник. Защото двамата осъзнават огромното значение на фолклора за опазването на чувството за национална принадлежност.

История

Каква е обаче историята на техния паметник, който сега за първи път излиза навън - в градска екстериорна среда? До момента  той бе ситуиран в Регионалния исторически музей. А е там от далечната 1986 година. Тогава е поръчан на големия ни скулптор Владимир Гиновски, който не пести сили и енергия, за да сътвори запомняща се скулптура, в която единият от двамата Миладинови и седнал, а другият е прав. Височината на монумента е около 2,20 метра.

Композицията е направена от бронз, тежи 1,3 тона. Докарана е в областния център на Пиринско с УАЗ-ка. Поставена е в зала "Просветни борби" на музея, заедно с нея е поръчана и купена скулптура и на Паисий Хилендарски, която е във фоайето на културната институция.

"Целта беше да покажем тези значими творби на гостите на града ни от дипломатическия корпус, който трябваше да дойдат в музея следващат година, плез 1987 година. Дипломатите дойдоха, ние се бхме строили тук, за да ги чакаме. Но те само минаха покрай сградата, така и не влязоха вътре, за да разгледат нашата експозиция, посветена на просветните борби на българите", разказаха за "Телеграф" служители на Регионалния исторически музей.

По-късно един от директорите решава да премести скулптурата на Братя Миладинови от залата в единия край на фоайето. Там обаче тя категорично губи и своите мащаби, и своето излъчване, тъй като не е за интериорно разположение, а за външно пространство. Това е причината композицията да напусне сградата на музея, а на стената са останали само незабравимите думи на Димитър Миладинов: "Но най-харното, най-хубавото, най-честното ни остана - кърфта цела болгарска блага!". 

Мисия

Поставянето ѝ в градска среда е по идея на Инициативен комитет, в който участват различни сдружения и ведомства. А в тях пък са десетки граждани. Да може да се вижда от жители и гости на града бронзовата скулптура става мисия на  Сдружение на българските родове от Македония в Благоевград, Македонски научен институт д филиал в Благоевград, Регионалния исторически музей, Държавен архив – Благоевград, Народно читалище „Никола Вапцаров-1866" – Благоевград, Камара на архитектите в България – Регионална колегия - Благоевград, Национална асоциация „Сигурност" – клон Благоевград, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва – клон Благоевград, Сдружение „Ние жените", Сдружение „Гражданско общество за България" в Благоевград. Всички те са в основата на днешното събитие. И са уверени, че мястото на този паметник е навън, за да може да го виждат и да му се наслаждават и местните хора, и гостите на областния център на Пиринско. А какъв по-хубав ден за откриването на този монумент от Деня на народните будители! 

Подкрепа

Всички тези инициативни хора пък срещат пълната подкрепа на кмета на община Благоевград Илко Стоянов, с когото споделят своята идея. И всичко се случва много бързо. Градоначалникът веднага предлага на гласуване предложението и то е прието с пълно мнозинство от Общинския съвет. Кметът е този , който смята, че няма по-добро място за паметника на Братя Миладинови от пространството, което е на метри от входа, през които влизат и излизат студентите на Югозападния университет и на Американския университет. За да има паметник на просветители пред сграда, в която млади хора намират знания. "За мен е важно да има гражданска инициатива, да не се губи тази гражданска енергия за позитивни и полезни неща. Винаги съм подкрепял такива инициативи и винаги съм смятал, че един управник е длъжен да се вслушва в гласа на хората", споделя Илко Стоянов. Както Братя Миладинови са пазители на българския фолклор и на българщината, точно така ние, техните потомци, трябва да пазим спомена за тях. И този паметник е част от нашия спомен. 

Велик скулптор вае паметника на Миладинови

Автор на паметния знак на Братя Миладинови е известният скулптор Владимир Гиновски. Той е един от най-известните творци - портретист, който твори и в областта на монументалната скулптура. Вдъхновява се от делото на именити българи – възрожденци, революционери, творци, културни и обществени дейци, които увековечава в творчеството си. Неговите творби – паметници, бюстове и релефи из цялата страна, се отличават с точна портретна характеристика, психологизъм и пластическо майсторство. Потомък е на прочутата Дебърска школа от иконописци и резбари. Завършва скулптура през 1952 година в Художествената академия в София при професорите Андрей Николов, Марко Марков и Иван Лазаров - знакови фигури в българската скулптура на ХХ век.

В някогашния дом-ателие на Андрей Николов в столицата Гиновски учи и твори в продължение на 7 години. В това прекрасно място той създава скулптурните портрети на видни личности от родната история.

Източник: ВЕСТНИК "ТЕЛЕГРАФ"