Кресна пази костите и паметта на 526 герои

Кресна пази костите и паметта на 526 герои

Вяра и благоговение. Това усеща всеки, който прекрачва прага на храм-паметник и костница "Свети Иван Рилски" в град Кресна. Защото това е единствената църква в Югозападна България, където се съхраняват кости на загинали български воини. Тя е паметник с изключително архитектурно и историческо значение за региона. Затова тук идват не само хора, които искат да се помолят с много вяра за здраве и благоденствие, но и такива, дето искат да дадат своето благоговение на героите, отдали живота си за свободата и независимостта на своето отечество. Положени са костите на 526 български военнослужещи – офицери, подофицери и войници, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Костницата, която се намира в криптата под храма, се посещава всеки ден от миряни. В храма се пазят пожълтели страници с имената на загиналите, чиито кости са положени тук. Пристигат в молитвения дом хора от различни краища на страната, за да търсят в списъка свои близки. Те имат достъп до тленните останки на родните военни. По всяко време могат да се поклонят пред костите на войниците, офицерите и подофицерите. Разрешено е дори да си направят снимка пред костницата. Но никой няма право да докосва тленните останки. Това е абсолютно забранено.

"Туристи също проявяват интерес към костницата, щом научат, че под храма са костите на наши истински герои, дали живота си по бойните полета, за да има своодна и независима България. И българи, и чужденци слизат в криптата, за да отдадат своята почит към воините на страната ни", разказват служители на църквата "Свети Иван Рилски". Отскоро на сайта на храма има и раздел "Костница". В него са всички имена на войниците, подофицерите и офицерите, чиито кости са в костницата на молитвения дом. Освен това има и кратка справка за всеки един от тях. Например - срещу името на Антон Котев пише, че е роден в София, бил е редник в четвърта железопътна дружина, 18-а рота, загинал на 5-и октомври 1917 година.

РЕМОНТИ

Костницата на два пъти е ремонтирана през последните години. Защото няма как костите на героите да се подлагат на риска на времето, влагата и мухъла. първата спешна намеса за запазването на тази свидна частица от България е през 2013 година, когато министър на отбраната е Ангел Найденов. По това време приземният етаж на храма, в който са тленните останки на героите, е в много лошо състояние. Заради поливането на тревата в двора на църквата избива мухъл по стените на костницата, има и доста влага. Дървените шкафове, съхраняващи костите, били подути и изгнили. Затова се вземат крути мерки - цялото помещение се измазва отново, прави се специална дренажна система, за да не се позволява на влагата пак да прави бели в костницата. По-късно, през 2018 година, за стогодишнината от края на Първата световна война, се отпускат още финансови средства за окончателното спасяване на военния паметник в градската църква, който се намира в подземието й. Дървените шкафове са подменени с алуминиеви, направена е хидроизолация, подменено е осветлението, таванът също е ремонтиран. 

От ремонт се нуждаели и двете мемориални плочи, които са върху фасадата на светата обител. Едната е на северната стена, а другата е на южната стена. Това също е сторено. В годините преди това служителите в храма са търсили много пъти съдействието на различни институции, но дотогава конкретни действия не са предприемани. Сега обаче костницата е напълно ремонтирана и няма никакъв риск за положените в нея кости на българските военни.

ИСТОРИЯ

Решението за изграждане на костница на загиналите в Първата световна война български офицери, подофицери и войници в храма в град Кресна е взето на 1 август 1937 година, преди 85 години. Затова местните първенци се събират при кмета Величко Кулев и вземат историческия избор костите на загиналите около днешна Кресна (б.а - тогава м. Крива ливада, с. Гара Пирин и моста "Сали ага") офицери, подофицери и войници да бъдат положени в храм-костница.

Почетен председател на инициативния комитет е Неврокопски митрополит Борис Неврокопски, председател е свещеник Димитър Попов, а за членове на църковното настоятелство са избрани Пешо Бояджиев, Васил Гигов, Костадин Вангелов, Захари Тодоров, Тодор Марков и Янор Марков. Подгласници са Йордан Сапунджиев, Костадин Сандански и Костадин Андреев.

Основен ктитор на изграждането на костницата в бъдещия храм е Министерството на войната на Царство България. Със заповед №120 от 17.03.1939 г. министърът на войната, генерал - майор Теодоси Даскалов, разпорежда да се отпусне помощ от 50 000 лева на името на Председателя на комитета (б.а - вероятно свещеник Димитър Попов) за изграждането на костницата и в нея да бъдат прибирани костите на около 500 български войници, загинали в района.

Храм-паметник и костница "Св. Иван Рилски" в Кресна е изграден за рекордните две години и започва да функционира през 1941 г. Осветен е за служение от приснопаметния Неврокопски митрополит Борис.

Не е известно какви мощи са вградени в престола на Храм-паметник и костница "Св.Иван Рилски", но в олтара се намира частица от мощите на Свети великомъченик Яков Персиец (Иаков Персианин).

Така църквата в Кресна е дом и на вярата, и на благоговението. На това благоговение, което дължим на хората, отдали живота си за нашата свобода и независимост. И което не бива никога да забравяме! Както не можем да забравим тяхното родолюбие, патриотизъм и саможертва!

Отец Георги: Много от тези воини са светци!

Много от тези воини са били дълбоко вярващи. Изповядвали са се. Те са бранили отечеството. Някои от тях са мъченици на вярата, а бог знае кои от тях са светци. Това за нас е много задължаващо - в църквата ни да има такава светиня, в която са костите на герои. Това казва отец Георги Танчев, който служи в храма и е архиерейски наместник на Санданска духовна околия. За него загиналите са символ на родолюбието и патриотизма, без които няма да го има нашето отечество. Свещеникът е радостен, че много миряни знаят за костницата, идват нарочно тук, за да научат повече и за историята на тази светиня, и за нейното настояще. "На това място можем само да благоговеем. Хората са дали живота си за родината. Надяваме се и на молитвите на тези от тях, които са светии, но това знае само бог, за когото всички са живи", смята отец Георги. И припомня думите на Исус Христос от евангелието: Няма любов, по-голяма от тази, човек да положи душата си за своите приятели!

Източник: в. "Телеграф"

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини