Тросковският манастир – едно от убежищата на Васил Левски

Манастир, обречен да оцелее през вековете. Събаряли го и го опожарявали няколко пъти, но възкръсвал от пепелта, за да продължи да е център на вярата високо в източните склонове на Влахина планина. Останки от светата обител и църквата се намират на над 15 км от общинския център Симитли. Те са в махала Поповска на село Брестово, което някога е било част от село Тросково. Затова и манастирът е кръстен Тросковски. А пътуването на нашенци и чужденци до святото място е и заради легендите и преданията, свързани с него. Манастирът е основан по времето на Втората българска държава. Днес е запазена църквата, възобновена в този вид през 1906 г., както и част от зидовете на жилищните сгради на монасите.

Манастирските стени са укривали не един път Апостола на свободата - Васил Левски.

Сведенията са предавани от уста на уста, от поколение на поколение. Няма обаче запазени исторически писмени данни за посещенията му в светата обител. Но никой не се съмнява, че това е истина. Не е тайна, че Дякона е обикалял района и е създавал тайни революционни комитети. Такива е направил в Белица и Разлог. Знае се, че често се е криел от турските власти в църкви и манастири, които били центрове на българщината. "Нашето истинско съкровище е този вековен манастир. И преданията, че в него е отсядал Васил Левски, а много по-рано и Иван Рилски, преди да създаде Рилския манастир. Чували сме, че дори цар Иван Асен Втори като дете е приютен от монасите. Сега посрещаме и нашенци, и чужденци, които остават възхитени от светата обител, съхранила българския дух и християнската вяра през вековете", твърдят жители на селището.

Този манастир е бил като светлината за местните хора.

Не е случайно, че е кръстен на светеца, почитан като вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото. В себе си пази легенди, митове, истории, човешки съдби. За монасите не е било проблем да нагостят и да скрият скъпите си гости. Светата обител била високо в планината, далече от погледите на турските заптиета. Не било трудно човек да хване горските пътеки и да се измъкне от турската потеря. Край манастира пък имало много ниви, които мъжете в расо обработвали. През Средновековието тук е имало над 100 монаси. Те се занимавали със земеделие и животновъдство, имали и мандри. Отглеждали над 1000 глави едър рогат добитък.

Млякото от кравите текло по калени тръби чак до манастир.

Там пълнели съдовете с него. Манастирът "Свети Архангел Михаил" е построен през 1149 година, това сочат запазени писмени данни. Пази легенди, митове, истории, човешки съдби. Правен е по уникална технология. Древните майстори споявали камъните с хоросан, напоен с мляко за по-голяма здравина. Предполага се, че слагали още захар и яйца. Манастирът е в долината на Стара река. Опожаряван е три пъти от турците. Днес от него е останала само църквата. През 2007 г. храмът е реставриран със средства на община Симитли.

Преданията разказват, че от тази света обител преди векове започва събирането на дарения за изграждане на Рилския манастир. Градежът на църквата в Рилския манастир в първоначалния му вид е правен по макет на Тросковския манастир. Оттук са пренесени и огромните казани за курбан, които и до днес ги има в Рилската света обител. Монасите помогнали и за строежа на църквата в благоевградското село Лешко, която носи същото име - "Свети Архангел Михаил". Манастирът не бил подминат и от най-разрушителното земетресение в региона - Крупнишкото. От 150 години насам, откакто се измерва силата на земните трусове, то се смята за най-силното и опустошителното на Балканите и в континентална Европа - 7,8 по Рихтер.

Трусът изравнява божия храм със земята на 4 април 1904 година.

Но местните хора запретват ръкави и го възстановяват. Вдигнат е в предишния си вид с изцяло доброволен труд и дарения от селяните. Иконостасът в църквата е съхранен в автентичния му вид. В светилището доскоро се е пазело и евангелие със сребърен обков. Не се знае откога датира светото писание, изписано на руски език. По заръка на ръководството на Неврокопска епархия обаче от няколко години ценните църковни книги и утвар в отдалечените храмове са на отговорно съхранение в митрополията. Църквата в село Брестово е стопанисвана през последното столетие от потомци на свещеника, който отслужил първата литургия в новоизградения храм след 1904 година. Поддържа се от ревностни християни в селата Брестово и Тросково.

Тросковският манастир е емблемата на община Симитли. За местните хора няма никакво съмнение, че там са били Иван Рилски, Васил Левски, цар Иван Асен Втори. Затова Общината не се е отказала да възроди славата на Тросковския манастир. Целта на местната власт е не само съхранението и възстановяването му, но и неговата социализация, за да се привличат туристи от страната и чужбина. Целта е да се вдигнат част от монашеските килии, в които някога е почивал и водил разговори с монаси и миряни Васил Левски. Защото всяко място, където е стъпвал Апостола на свободата, е свято. И не бива да се забравя никога.