Скулпторът Иван Русев - Танцуващия с камъка

Иван Русев е роден през 1954 година в гр. София.  През 1979 г. завършва НХА, специалност „Скулптура“ в класа на проф. Величко Минеков. Основният материал на неговите творби е камък. Повече от 20 години твори в село Илинденци, община Струмяни, където създаде Мраморния град. Заедно със свои колеги и представители на други изкуства превръщат населеното място в истински оазис на красивото, което е сътворено от човешкия талант.  

Камъкът е неговият живот. Камъкът е неговото вдъхновение. Танцът му с камъка създава красота и кара всеки, който се докосне до нея, да не остава безразличен. Те танцуват вече 42 години. Кой е Танцуващия с камъка ли? Това е Иван Русев - един от най-добрите ни скулптори.   

„То не е просто танц. Аз си говоря с камъка над четири десетилетия вече. Диалогът ни продължава, никой от нас не се е уморил, не сме си омръзнали, не смятаме да се разделяме. В този наш диалог най-важни са разумът и ръцете ми. Магията се получава само тогава, когато разъмут и ръцете работят в синхрон, в хармония. Камъкът е моята същност, любовта ми с най-близките ми хора се пречупва през камъка”, изповядва творецът.

Камъкът е неговата съдба. Работил е и с пръст, и с бронз. Една от любимите му скулптурни композиции е „Грифони” в центъра на Шумен, която създава през 1981 година от бронз за 1300 години България. Това е една авангардна за времето си идея с фигури, които достигат височина до 4 метра.

Но камъкът си остава неговият любимец, най-любимото му нещо, от което прави завидно изкуство. „Камъкът ми говори, застана ли пред него, то разговорът ни започва. Докосването до него ми дава сили и да творя, и да преборя житейските предизвикателства. Едно цяло сме. Затова работя с душа и сърце в камъка”, разкрива скулпторът.

67-годишният Иван Русев обича да остава сам с камъка, за да полети вдъхновението му и да направи това, което иска. Но и като представител на зодия „Рак” иска да има много хора около себе си. Да създава различни събития, в които да дава път на младите, да събере колегите си, да обменят мисли, творчески идеи, да работят заедно.

Всичко това се случва в Арт център „Илинденци” в едноименното китно и красиво село. Допреди пандемията от коронавирус редовно има арт прояви там. И не всичко е само скулптури, а и изобразително изкуство, и музика. Тук идват и много студенти – от България, Швеция и Словакия. Те попиват от таланта на Русев, за да научат тайните на работата с камъка и превръщането му в прекрасни скулпури или композиции. Идват и ученици, и деца, за да видят това райско кътче за всеки, който обича скулптурното изкуство. 

Добрата новина е, че и днес интересът към арт центъра и Мраморния град в него не секва. Много българи и чужденци се отбиват от пътя за Гърция, за да стигнат до Илинденци. Там пък се възхищават на чудния град, създаден от десетки скулптори. „Мраморният град е атракция и стимул и за България, и за света”, категоричен е Иван Русев.

Никак не е случайно, че той се влюбва в Илинденци още като студент. Омайва го изключителната гледка към Пирин, към мраморните кариери над населеното място. Всичко това докосва сърцето му. В момента, в който току-що завършилият академията младеж решава, че ще прави големи работи в скулптурното изкуство, Иван знае къде ще е неговото ателие – в село Илинденци. Надява се, че догодина ще успее да организира пленер в своя арт център. През 1998 година няколко приятели и съмишленици подкрепят идеята му да се създаде скулптурен парк в село Илинденци и основават Фондация „Арт център-Илинденци”.

Раждането на това културно средище има своята предистория, свързана с творческите намерения на  Иван Русев, който още между 1992-1994 г. успява да осигури пространствата в с. Илинденци, където идеята се разгръща  и до днес. В началото на своя път фондацията е подкрепена и от ценителя на изкуството Здравко Стоицев, който в продължение на 3 години подпомага нейната дейност. Съществен е приносът на община Струмяни, на чиято територия се развива арт центърът. Разбира се, не са за пренебрегване и местните хора, които приемат Иван като един от тях.

И магията се случва. Върху територия от 30 дка постепенно биват сътворени над 80 скулптурни проекта, хармониращи с природата. Те са дело на близо 200 автори от над 20 държави. 

„Творим в хармония с природата, не влизаме в противоречие с околната среда. Някои от творбите като „Форумът” – действащ амфитеатър с над 350 места, „Езерото Йордановден” – мястото, където местните хора хвърлят кръста на Богоявление, каменните пътеки – обединени в скулптурен проект „Мрежата”, са мащабни проекти, осъществени с усилията на много участници. Мащабна реализация е и проектът „Мраморният град на изкуствата”, както и „Арт Сцена - Илинденци”, разказва известният скулптор, чийто творби се намират в множество галерии в България, а и в чужбина - Испания, Холандия, Австрия, Словакия, Мексико, Индия, Германия, Южна Корея, Франция, както и в престижни колекции: Германия – колекция „Петер Лудвиг“, Белгия – колекция „Юго Вутен“, колекция „Светлин Русев” – София и други.

С годините Илинденци се превръща творческо ателие и създава благоприятна творческа обстановка на неутвърдени български автори, в която те да творят свои произведения. В това пространство Фондация „Арт център – Илинденци” подкрепя създаването на различни форми на съвременно изкуство, което се експонира на територията на парка. По този начин създава добавена стойност за региона и подсилва творческия потенциал на авторите.

Средата, изграждана повече от 20 години от български и чуждестранни автори от цял свят, е уникална и дава възможност на посетителите да почерпят вдъхновение и опит както от утвърдени имена в съвременното изкуство, така и от млади автори, оставили трайна следа в пространствата на Арт център „Илинденци”.

„Откакто завърших Художествената академия през 1979 година в класа на професор Величко Минеков, никога не съм правил компромиси с моите пластични възгледи. Никога! Независимо от времето, независимо от инвеститора или от възложителя. Как съм успял, това е божа работа, но съм го постигнла и съм горд с този факт!”, твърди Иван Русев, който наскоро получи Националната награда за скулптура „Акад. Иван Лазаров”. „Явно вече съм на години, щом започнах да печеля такива отличия, а това специално е най-престижното в областта на скулптурата”, казва с усмивка той.   

Иван Русев вярва, че скулптурното изкуство ще намери своите достойни последователи в младите автори. За да успеят обаче, те трябва да се научат и да имат вярата и силата да отстояват своята свобода на възгледи. Младият творец е необходимо да има собствен пластичен възглед, свой стил, на който да не изневеряват никога.

„Това е ключът към успеха. Знам го от собствен опит. Винаги съм правил това, което съм смятал за правилно. Пожелавам си здраве и творческо дълголетие. За да мога да продължа най-обичания от мен диалог – този с камъка”, завършва големият ни скулптор Иван Русев. Но не завършва неговият магнетичен и съдбовен диалог с камъка. Той продължава с пълна сила, за да доставя наслада на любителите на скулптурното изкуство. Поетът Борис Христов казва: Всички щастливи камъни си приличат, но всеки нещастен е нещастен посвоему! А Иван Русев е свой сред камъни и със сърцето и ръцете си прогонва нещастието им. Затова разговорът между тях следва...