Арестант осъди Следствения арест в Благоевград за лоши битови условия

Административен съд осъди Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ за лоши битови условия в следствения арест в Благоевград. Решението е по производство, образувано по молба на П. К., който поиска обезщетение от 6800 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 2 юни до 5 юли 2016 година. През това време той е бил задържан под стража в следствения арест на благоевградската полиция. Там е претърпял страдания и унижение на човешкото му достойнство, вследствие на нехуманни условия на живот, негативни емоционални преживявания и психически стрес, надвишаващи нивото на мярката за неотклонение „задържане под стража“.

Според него, в килия № 7, в която е пребивавал, са липсвали прозорци, позволяващи пряк достъп на естествена светлина и проветряване, поради което и във времето на престоя му през летните месеци е било непоносимо задушно и горещо. В първите десет дни от престоя в клетката не е имало електрически контакт и е бил лишен от възможност за достъп до телевизионни програми. Твърди се, че за целия период е бил лишен от възможност да се разхожда на открито, както и че в килията са липсвали мебели - стол, маса, шкафче за лични вещи, тоалетна и чешма. 

От събраните по делото доказателства, съдът установи, че въпросната килия, през въпроснаия период, е била оборудвана с две единични легла и масичка за хранене. Арестантът е имал дюшек, възглавница и чаршафи.

Следственият арест се намира на четвъртия етаж на сградата на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Благоевград. Килиите нямат прозорци, като дневна светлина и естествен приток на въздух се осигурява от отвори на вратите с размери на 50/70 см., с монтирани решетки и метални капаци. В коридора има 11 броя прозорци, а от двете страни са монтирани климатични системи, които работят непрекъснато и осигуряват охлаждане през лятото и отопление през зимата. Арестът разполага с общ санитарен възел с баня, две тоалетни клетки и два умивалника, като на задържаните лица се осигурява достъп 24 часа в денонощието. През юни 2016 година там е имало 20 арестанти. Мястото определено за разходки на задържаните лица в ареста е „каре от закрит тип“ – 15 кв.м., като К. е извеждан на въздух.

Друг арестант, свидетел по делото, също е определил условията в ареста като лоши, а достъпът до санитарния възел и течаща вода не е бил постоянен и в някои случаи се е налагало облекчаване на физиологични нужди в шише. Телевизионните приемници не е било възможно да се ползват, поради липса на електричество, преди прокарването му. В нито една килия няма самостоятелна тоалетна и чешма.

Съдът уважи исковата претенция на П. К. Магистратите се позовават на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на основното човешко право.

По делото е безспорно обстоятелството, че килия № 7 в Следствен арест – Благоевград не е била оборудвана с маса, стол, място за лични вещи, като за това е монтирана само лавица на стената и не е имало прозорец за осигуряване на дневна светлина и проветряване. Установено е още, че не е осигурявана възможност за разходка на открито. Извеждането в закрито помещение с вентилация не е равнозначно на дължимия се престой на открито. Съдът приема за недоказано, че ищецъта не е имал достъп до санитарен възел, течаща вода и телевизионни програми. Затова приема предявеният иск за неимуществени вреди за частично основателен и доказан.

Причинените на ищеца неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложената му мярка за процесуална принуда и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на тази мярка за неотклонение.

Съдът приема за доказани само част от фактите описани в исковата молба за лоши битови условия в следствения арест -  липса на маса, стол, място за лични вещи; липса на пряка слънчева светлина, на естествена вентилация и неподсигурен престой на открито за един час ежедневно. Съдът не приема за доказани другата част от твърденията в исковата молба за липса на достъп до санитарен възел, течаща вода, условия за поддържане на лична хигиена и на достъп до телевизионни програми.

Соред магистратите справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от К. в исковия период трябва да бъде 100 лева. За разликата от 100.00 лева до 6800.00 лева искът за присъждане на обезщетение е отхвърлен. 

Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.