Мара Бунева бе почетена в Скопие

снимка : Илинденпрес
снимка : Илинденпрес

В Скопие, Република Македония по повод 90 годишнината от геройския акт на възмездие на Мара Бунева, беше отслужена панихида от македонски и български свещеници в църквата „Св. Димитър”.

Таз годишната панихида бе под надслов „Да за договорът за добросъседство между Македония и България!”, „Да за общите чествания!”. Тази година ,това обедини стотици хора от България и Македония, които бяха дошли да отдадат почитта си към революционерката от ВМРО Мара Бунева. 

След панихидата бяха положени цветя и венци на паметната плоча поставена близо до  лобното място на Бунева до река Вардар.

Към присъстващите се обърна и народният представител от „Обединени патриоти” и ВМРО от Благоевградска област, Атанас Стоянова, чието прочувствено слово завърши с думите – „Да живее България, Да живее братска Македония!”.  Сред гостите бяха евродепутата Ангел Джамбазки, депутата от ОП Александър Сиди, Елисавета Шапкарева внучка на Кузман Шапкарев,  Евелина Александрова внучка на Тодор Александров и Райна Дрангова внучка на Борис Дрангов, Лазар Младенов(БККС).

От Пиринска Македония правеше впечатление многобройната група от Благоевград водена от Зам. Областния управител Иван Стоянов и председателя на Общинския комитет на ВМРО-БНД Станимир Радулов.

Тук бяха и хора от „Съюза на офицерите и сержантите от запаса”от Областния център,  водени от о.з. полковник Калин Грънчаров. Имаше гости от Петрич, Сандански и Банско.

Отбелязването на тази дата е два дена преди заседанието на Македонският парламент, на което се очаква ратифицирнето (понделник, 15 януари) на „Договорът за приятелство , добросъседство и сътрудничество” между България и Македония.

Мара Бунева, останала известна в българската история като атентаторката на ВМРО, която убива сръбския главен прокурор Велимир Прелич във Вардарска Македония по време на „Кралство на сърби, хървати и словенци”(Югославия).

Прелич е отговорен за процеса срещу българските студенти, дейци на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО).

Мара Бунева е родена през 1901 г. в град Тетово в семейството на Никола и Ана Буневи. Нейни по-големи братя са Борис и Лазар, а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера и Елена. Борис Бунев е също български революционер и член на ВМРО.

Между 1915-1917 година Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет.

Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. През 1926 г. Мара Бунева се връща в Тетово при семейството си. През 1927 г. се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейството Прелич .

През същата 1927 г. се провежда и скопският студентски процес срещу българските студенти, дейци на ММТРО. Обвиненията са, че са терористи, шпиони, чужди агенти на ВМРО и България, че се занимават с антидържавна дейност срещу Кралство Югославия, заради българското си национално самосъзнание, заради борбата за българщината и противодействие на сръбската асимилаторска политика във Вардарска Македония. Общо на съдебната скамейка застават 20 български студенти. Сред съдените са Димитър Гюзелов от Дойран, Борис Андреев, Петър Хаджипанзов и Георги Хаджиманев от Велес, Щерьо Боздов от Крушево, Димитър Чкатров, Харалампи Фукаров и Кирил Кузманов от Прилеп, Кирил Вангелов, Кирил Караджов, Емануил Чучков, Тодор Гичев, Благой Монев, Тодор Христов и Христо Хаджикимов от Щип, Борис Светиев от Битоля, Йордан Сапунджиев от Скопие, Димитър Нецев от Струмица и Иван Шопов от Гевгели.

По време на процеса обвиняемите са подложени на мъчения, жестоки изтезания, стягане на главите, чупене на ръцете, заравяне живи и т.н.

На 13 януари 1928 г. в Скопие на кея на река Вардар Мара Бунева с пистолет разстрелва Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, тя отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си!“. Героинята умира на следващия ден, 14 януари, от раните си, но атентатът е успешен, тъй като Прелич умира в болница три дни по-късно. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб.

Коментари
Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.
    Няма добавени коментари!
Напиши коментар:
Въведете кода от картинката!

Още новини