Александър Пушкин: Илюзията, която ни крепи, е по-скъпа за нас, отколкото десет хиляди истини

Александър Пушкин безспорно е сред най-великите руски поети, той е още литературен критик, историк, публицист и белетрист. Основоположник е на руския реализъм в литературата. Пушкин е една от най-влиятелните фигури в началото на 19-и век, роден е през 1799 г. в Москва. В творбите си засяга много от социалните проблеми на руското общество. Почти всички литературни критици го определят като най-значимия национален поет. Пушкин съчетава в творчеството си сатирата на Волтер, поезията на Байрон, трагедиите на Шекспир. Много от неговите произведения са считани от критиците за шедьоври.

Самият Пушкин предпочита романа „Евгений Онегин", който пише в продължение на няколко години. Той е един от малкото поети или писатели, които болшевиките не забраняват, когато идват на власт, може би отчасти дължащо се на факта, че Пушкин самият е бунтар и е в конфликт с правителството поради политическите си убеждения. Дори кръщават Царское село на него. Множество градове по света имат паметници на поета. Най-много те са в Русия, като Москва и Санкт Петербург имат по няколко.

През 1837 г., затънал в дългове, докато според слуховете жена му е замесена в скандална любовна връзка, Александър Пушкин призовава на дуел смятания за неин любовник Жорж Дантес. По време на дуела и двамата са ранени, но Пушкин смъртоносно. Той умира два дни по-късно, на днешната дата, в Санкт Петербруг. Всъщност Пушкин е улучен смъртоносно по случайност. Поетът се цели дълго време в своя опонент и накрая Дантес изгубва търпение и стреля. Вместо да уцели Пушкин в крака, както е било планирано, той го уцелва в корема, което за жалост се оказва фатална грешка. Правителството се страхува от политически демонстрации по време на погребението на Пушкин, поради което ограничава достъпа до него. Тялото му е пренесено тайно в имението на майка му.

Вижте негови интересни мисли за любовта, поезията и живота:

Да научиш човека да бъде щастлив - това е невъзможно, но да го възпиташ така, че да бъде щастлив – това е възможно.

Уважение към миналото - това е чертата, която отличава образоваността от диващината.

Неуважението към предците е първият признак на безнравствеността.

Хората никога не са доволни от настоящето, имат малко надежди за бъдещето, затова украсяват невъзвратимото минало с всички цветове на въображението си.

Илюзията, която ни крепи, е по-скъпа за нас, отколкото десет хиляди истини.

Злословието, дори и без доказателства, оставя почти вечни следи.

Завистта е сестра на съревнованието.

Опознаеш ли човек, не може да не го намразиш.

Вдъхновението е необходимо в геометрията не по-малко, отколкото в поезията.

Истинското въображение изисква гениално знание.

Да се презира оценката на хората не е трудно, да се презира собствена преценка е невъзможно.

Приказката е лъжа, но в нея има истина.

Народът е като децата. Трябват му занимания.

Народът се нуждае от силни емоции. За него дори екзекуцията е зрелище.

Глупавата критика не се забелязва толкова, както глупавата похвала

Пиша за себе си, печатам за пари.

Първата любов винаги е свързана с чувствителност. Втората – с чувственост.

Всички жени са прелестни, а красота им дава любовта на мъжете.

Любовта – това е възхитителна измама, на която всеки се съгласява доброволно.

Несподелената любов не унижава човек, а го възвисява.

Няма истина там, където няма любов.

Там, където няма любов, не е забавно.

Ето и едно негово стихотворение:

Към фонтана в Бахчисарайския дворец

Красив фонтан на любовта,
две рози в дар за теб донесох.
Обичам в глуха самота
плача и шепота ти песенен.

Прахът ти сребърен блести
и с чиста хладина пронизва…
Ах лей се, лей отраден извор
за миналото ми шепти.

Фонтан на любовта печална,
попитах мрамора ти аз
и чух за чуждите похвала,
но за Мария - нито глас…

Светило крехко на харема!
нима в забрава тънеш ти?
Или Мария и Зарема
са само горестни мечти?

Или копнежът вдъхновено
в миражна сладост е чертал,
посред минутните видения,
в душата свиден идеал?