Фройд: Нищо в живота не излиза толкова скъпо, както болестта и глупостта

Зигмунд Фройд е наречен Бащата на психоанализата. Австрийският невролог и психолог е роден на 6 май 1856 година. Започва кариерата си като лекар във Виена. Там се запознава с редица личности, оказали влияние върху развитието на психоанализата. Той в продължение на години работи по преосмислянето на психичните процеси и състояния и най-вече на идеите за несъзнаваното, сънищата и неврозата. В резултат на това разработва своя терапевтична техника, която става известна като психоанализа.  

Фройд обединява цяло поколение психотерапевти, които постепенно развиват психоанализата в различни точки на света. Въпреки вътрешните разцепления и критиките на някои психиатри, в годините между двете световни войни психоанализата се налага като нова дисциплина на хуманитарните науки. През 1938 година под заплахата на националсоциалистическия режим Фройд, който е с еврейски произход, напуска Виена и се установява в Лондон.

Психоанализата, получила това име през 1896 година, се основава на поредица хипотези и концепции, разработени или възприети от Зигмунд Фройд. Централно място сред тях е техниката на лечение, в чието разработване участва и Йозеф Бройер. Други основни концепции са хипотезата за несъзнателното, за изтласкването, защитните механизми, нарцисизма, Аза, идеалното Аз, както и метапсихологични идеи, като психосексуалното развитие, едиповия комплекс, кастрационния процес.

В основата на учението на Фройд стои възгледът, че човешкото поведение произтича от антагонизъм между различните части на личността. Той разделя човешката психика на три части (инстанции) - То, Аз и Свръх Аз. Графично моделът може да бъде представен като вертикал, в чиято най-долна част се намира То - биологичните импулси на организма, които не могат да бъдат контролирани от индивида, например либидото. В най-горната част на вертикалната се намира Свръх Аз-ът (аналог на съвестта), който се влияе от родители, приятели, общество, църква, партии и т.н. и също не подлежи на контрол от страна на индивида. По този начин Аз-ът заема място по средата на вертикалата, като поема натиск отдолу (То) и отгоре (Свръх Аз). Аз-ът е единствената контролна инстанция на психиката, той е критичният разум. Според Фройд 90% от решенията на човек са несъзнателно мотивирани и едва 10% са "видими".

Психологичните и социологически възгледи на Фройд оказват влияние върху психологията, психиатрията, социологията, литературата и изобразителното изкуство през първата половина на XX век. Заболял още през 1922 г. от рак на небцето, Зигмунд Фройд умира след тежко боледуване и многобройни операции от желана свръхдоза морфин в Лондон на днешната дата през 1939 г.

Психологичните и социологически възгледи на Фройд оказват влияние върху психологията, психиатрията, социологията, литературата и изобразителното изкуство през първата половина на XX век.

Ето любопитни мисли на Фройд за любовта и живота:

Живеем в много странно време и с удивление отбелязваме, че прогресът върви ръка за ръка с варварството.

Никога не сме толкова беззащитни както тогава, когато обичаме, и никога толкова безнадеждно нещастни, както когато изгубим любовта.

Голяма част от това, което е реално вътре в нас – не се осъзнава, а това, което се осъзнава, е нереално.

Колкото по-безупречен е човек външно, толкова повече демони има вътре в него.

За нещастие, потиснатите емоции не умират. Те са заставени да замълчат. Но вътрешно продължават да влияят на човек.

Задачата човекът да е щастлив не е влизала в плана за сътворението на света.

Ние идваме на света сами и сами го напускаме.

Ти не преставаш да търсиш сили и увереност навън, а трябва да търсиш в себе си. Защото те винаги са били там.

Любовта и работата – това са крайъгълните камъни на нашата човечност.

Този, който обича много жени – познава жените; този, който обича една – познава любовта.

Всеки човек има желания, които не споделя с другите, и желания, които дори не признава пред себе си.

Първият човек, който е изругал, вместо да хвърли камък, е бащата на цивилизацията.

За сексуално отклонение може да се счита само пълното отсъствие на секс, всичко останало е въпрос на вкус.

Първият признак на глупостта е пълното отсъствие на срам.

Нищо в живота не излиза толкова скъпо, както болестта и глупостта.

Сексът започва тогава, когато жената хване мъжа за ръката.

Човек никога не се отказва от нищо, просто заменя едно удоволствие с други.