В Сърбия годишно се произвеждат 44,8 млн. литра ракия с тенденция за ръст от близо 3 процента

В Сърбия, според данните на Републиканския статистически институт, средногодишното производство на ракия е 44,8 милиона литра, с тенденция за нарастване с 2,9 процента годишно. А консумацията на ракия на жител е около четири литра. Това обаче е само по официални данни, а колко ракия се пие като се добавят нелегалните производства, е трудно да се каже, защото голяма част от домакинствата продължават да варят ракия у дома.

В процеса на приемане на новия Закон за силните алкохолни напитки, чиито разпоредби ще заменят от първия ден на следващата година предишния Закон за ракията и другите спиртни напитки, приет през 2009 г., беше отбелязано, че преди приемането му са регистрирани 2048 производители. Освен това той разреши оборота на ракия в наливно състояние само между регистрирани земеделски производители, което остави голяма част от физическите лица, които произвеждат ракия за собствени нужди извън системата на легален оборот и без възможност да я реализират законно.

Новият Закон за силните алкохолни напитки предвижда по-лесно и по-евтино производство на ракия, както и по-добра позиция за малките производители, които ще могат да напуснат нелегалната зона. В крайна сметка целта на новите законови решения е да се намали нивото на сивата икономика и да се увеличи броят на регистрираните производители.

Собственикът на дестилерията "Наша ракия" в Кач, Йоца Ботошки, който наследява традицията, регистрирана от баща му преди шест десетилетия, смята, че новият закон е добър в смисъл, че ще даде възможност на всеки да произвежда законно ракия, защото, както казва той, Сърбия е страна, която има изключително дълга традиция, има добри производители и това, което ще бъде важно в новите условия, е, че цялата система за контрол е на ниво.

"Сърбия е на прага да стане лидер в Европа в производството на висококачествени натурални ракии, защото имаме добри експерти, имаме изключителни суровини в плодовете и технологията на печене по традиционен начин, датираща от няколко века", подчертава Йоца Ботошки.

"От друга страна, за да сме в крак с другите производители, е важно да следваме научните постижения в тази област, защото е усъвършенствано ново оборудване, което ни позволява да работим много по-добре, да контролираме много по-добре кипенето и да имаме по-добри качествени казани", допълва той.

Сърбия може да се похвали с добри ракии, но при прилагането на новия закон трябва да се внимава контролът да е навременен, ракиите да се вземат за анализ и колкото се може повече продукция да излиза от лицензираните казанджийници.

Ботошки припомня, че преди 60 години в Кач е имало пет или шест дестилерии, които са работили в съответствие със законите на Югославия по това време, и че днес съществува само неговата дестилерия, а всички останали са незаконни. 

В района на Северно Потисие има само две регистрирани дестилерии, и двете в село Велебит близо до Канжижа. Данило Кравич от дестилерията "Braća Kravić" също смята, че е изключително важно при легализирането на производството да се обърне специално внимание на техническото и технологично изпълнение на условията и посочва, че основният коз на пазара е качеството домашна плодова ракия, с която семейната дестилерия "Braća Kravić" намира място на все по-взискателен пазар.

"Нерегистрираните производители на практика ни създават нелоялна конкуренция, защото за разлика от тях ние сме обременени с допълнителни разходи и е добре, че новите законови решения позволяват в легалните потоци да се включат голям брой по-малки производители, които произвеждат ракия от излишък от плодове", смята Кравич.

Андраш Хоркай от Фекетич признава, че няма регистрирана дестилерия, той обяснява, че според действащия закон е трябвало да отвори фирма и да наеме технолог, така че тъй като малките производители са се отказали от това, те работят нелегално с по-малки количества ракия за сега.

"Ние във Фекетич сме известни с производството на нашия автохтонен сорт черна череша, от която освен ракия правим и вино. Лекарят предписа черешово вино за ежедневна употреба, така че останалите съквартиранти сме солидарни и след обяд изпиваме по една чаша", разкрива Хоркай. Той смята, че включването на малките производители в легалните потоци ще бъде приемливо, защото всяко домакинство с овощна градина винаги ще може да преработи част от реколтата в ракия.

Мирко Марич от Цървенка също обича да прави ракия по традиционния начин, защото, както той отбелязва, ракията обединява хората, от празнуването на раждането на деца до изпращането им на вечен покой.

"Очаквам влизането в сила на новия закон и подкрепям всичко, което ресорното министерство прави, за да вземе най-после малките дестилерии в ръцете си, за да мога законно да изляза на пазара. Не бягаме от задълженията си, смятам, че със сигурност ще бъде изгодно за държавата и за нас, малките производители ", казва Марич.

Винс Баги и съпругата му Ержебет Дворски от Сента направиха този сезон кайсиев ликьор, който спечели шампионския трофей на международния "Николдански фестивал на ракията". Отглеждат овощна градина и признават, че нямат купувачи за плодовете, затова правят ракия от кайсии, ябълки, сливи и други плодове.

Възможностите, предлагани от новия Закон за силните алкохолни напитки, според президента на Съюза на селскостопанските асоциации на Войводина Миклош Наджа, който е и ръководител на Ордена на рицарите на ракия Свети Никола от Сенча, не означават, че всеки, който сега прави ракия има право да я продава, но за това трябва да се регистрират.

"Новото е, че всички производители могат да се регистрират, да направят първата партида ракия и да продадат този продукт на тези, които имат регистрация за производство, опаковане и разпространение", обяснява Миклош Надж.

"Защото, ако някой досега нямаше регистрация за технологичния процес, не можеше да излезе на пазара, но сега, ако има овощна градина и излишни плодове, които иска да преработи в ракия, по-лесно може да се регистрира за преработка до първи дестилат и го продават на регистрираните за пакетиране и разпространение", посочва той.

Източник: Dnevnik.rs