Жак-Ив Кусто: Трябва да обичате живота, даже в най-непривлекателните форми

На днешната дата преди 114 години, през 1910 година, е роден Жак-Ив Кусто - френски морски офицер, океанограф и еколог, писател, фотограф и режисьор. Кусто посветява живота си на моретата и океаните като изследовател. Като военен е удостоен с Ордена на почетния легион за активно участие в антифашистката борба по време на Втората световна война, а като филмов режисьор е носител на два “Оскар”-а и Златна палмова клонка от Кан. 

Морето го привлича от малък. Завършва Френската морска академия и веднага се отправя на далечно плаване с крайцлера “Примож”, а по-късно се прехвърля във Военноморската авиация.

Още като юноша Жак-Ив Кусто обожава високите скорости и екстремните преживявания, но това му коства много. На 26 години катастрофира жестоко със спортния автомобил на баща си. Травмите са тежки – счупва и двете си ръце. С авиационната му кариера е свършено. Следва дълго лечение и рехабилитация.

Съдбата обаче не го изоставя. Част от рехабилитацията след катастрофата включва плуване. Кусто се запалва по подводничарството, но забелязва, че всички пособия за това занятие са повече от неудобни. Той започва да измисля нови и нови улеснения за любителите на подводния свят. Негова е идеята и реализацията на малка маневрена подводна лодка, с камери за заснемане под вода.

Четири години след войната Капитан Кусто, както го наричат французите, купува бракуван британски минен тралщик и го превръща в плаваща изследователска лаборатория, която кръщава “Калипсо”. Събира екипаж и започва серия от околосветски пътешествия, по време на които изследва морската флора и фауна, заснема уникални картини от подводния свят.

Започва да описва тази информация в книги. Негова е идеята за автономен дихателен апарат, която по-късно се доразвива в реализацията на цели подводни станции на морското дъно. През 1956 г. Кусто се уволнява от военноморските сили на Франция и заема поста директор на Океанографския институт и музея в Монако.

През целия си живот той се бори за чистота на моретата и океаните и за опазване на Световния океан. Жак-Ив Кусто умира на 25 юни 1997 година, когато е на 87 години.

Вижте някои негови по-известни мисли:

Аз не съм учен. Аз по-скоро съм импресарио на учените.

Морето - това е една обща канализация.

Ако ние се подчиняваме на логиката, нашето бъдеще ще бъде печално.

Ако у човек се появи възможност да води необичаен живот, той няма право да се отказва от него.

Детството е най-наситеният период от живота.

Човек, това е, изглежда, единственият представител на животинският свят, който счита себе си за рядък деликатес.

Има неща по-важни от логиката, понеже ние сме хора, и в нас живее вяра, надежда, и ние умеем да работим.

Ние управляваме своята Земя безгрижно.

Ако мисията е неизпълнима, то тя със сигурност е обречена на успех.

Най-добрия начин да наблюдавате поведението на рибите е да станете риба.

Нещастие - това сме ние самите, а щастие - това са другите.

Трябва да обичате живота, даже в най-непривлекателните форми.

В океана няма място за смърт - там винаги ще цари живот.

Аз съм абсолютно нещастен извън водата. Това е все едно да посетиш небето, а след това да си изгнаник на земята.

Когато се потапяме на едно и също място с разлика от няколко години, винаги забелязваме промени - и със сигурност към по-лошо.

Не съм социалист, не съм републиканец, аз съм никой, аз просто се боря за бъдещето на човечеството.