Прочутата Болярска къща в Мелник тъне в храсти, треви и забрава

Средновековната Болярска къща в Мелник е емблема на най-малкия ни град. Тя е паметник на културата, смята се за най-забележителната постройка на средновековната жилищна архитектура от XIII век в България. Сградата обаче се нуждае от почистване, укрепване, консервиране и социализация. Местните хора са категорични, че оцелялата част от постройката трябва да се спаси от разруха. Болярската къща днес тъне в треви и храсти, покривът се е срутил в началото на 20-и век при земетресение. Тогава се е съборила и върховата част на прочутата кула, която е била неизменна част от тази уникална сграда.  

През годините са правени няколко проекта от Община Сандански и Археологическия музей. Проблемът е, че нищо не може да се направи без съгласието на държавата - на Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство. Преди 6 години по проект били предвидени 250 000 евро за Болярската къща, но той така и не бил одобрен. Тогава имало идея пространството между зидовете да се превърне в лапидариум - да се подредят там каменни археологически останки от региона. Целта била да се увеличи туристическият потенциал в региона чрез сътрудничество за по-добро опазване и устойчиво използване на природното и културното наследство.

Сградата е била запазена почти изцяло до началото на ХХ век, а до наши дни тя е достигнала с външни стени с оригинален първоначален градеж, който е висок на места почти до най-високото ниво на постройката.

Тази къща е известна в науката и като Византийска, а напоследък и като Господарския дом на Мелник. Сред местните жители през Възраждането била популярна като Господарската, Голямата, Черната къща, къщата на Бамбура, Къщата с часовника или просто Часовниковата кула. Разположена е на най-видното място в центъра на някогашния и днешен град, върху възвишение, известно като Чатала, с поглед към главния вход на града и към Мелнишката крепост на платото “Свети Никола” от юг.

Къщата е градена от ломени камъни, като спойката е бял хоросан. Използвани са за строежа надлъжни и напречни греди, има следи от забележителна тухлена декорация – меандри, рибена кост, геометрични фигури от тухли и камък и пояси от тухли с широки хоризонтални фуги.

Построена е през първата половина на 13 век, когато Мелник е столица на деспот Алексий Слав. Според археолози, изследвали Болярската къща, тя е опожарена в средата на 13 век, но след това отново е възстановена.

Затова местните хора негодуват от бездействието на държавата и искат Община Сандански да подеме инициатива за спасяването на Болярската къща. Според тях не се обръща внимание на този исторически паметник, защото от него не може да се печелят пари от вход. Простата причина за това е, че постройката се вижда отвсякъде и отдалеч, така че не се налага туристите да плащат, за да я видят. А никой не иска да дава пари за поддръжка, без да си докарва печалба, смятат мелничани.