Атанас Буров: В историята влизат само тези, които не са на заплата

Българският финансист, дипломат и политик Атанас Буров е считан е за една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на 20 век. Заради политическите си речи и въвеждането на модерни за времето си европейски практики на българска почва е наричан „идеолог на българската буржоазия“. Роден е на 30 януари 1875 година, учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, откъдето е изключен заради организирана от социалистите стачка. Завършва политически и финансови науки в Сорбоната в Париж. След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия и участва в управлението на редица предприятия. Атанас Буров получава титлата професор в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС), а за заслугите си за развитието на университета по-късно е обявен и за “Почетен деятел на Свободния университет"..

Още в ранна възраст Буров се включва в дейността на Народната партия и от 1899 година многократно е избиран за народен представител, а в периода 1911-1912 година е подпредседател на Народното събрание. След обявяването на Балканската война през 1912 г. крупният предприемач и банкер ускорено завършва Школата за запасни офицери и е единственият действащ депутат, записал се доброволец за фронта. При Чаталджа поручик Буров повежда атака „на нож“ и на косъм се разминава с фаталния случай, когато един турски куршум се забива в металната му запалка в горния джоб. Впоследствие награден с Орден за праброст. През декември се уволнява и отново поема функциите си на депутат и подпреседател на НС.

През 1913 година е назначен за министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев. През 1919 – 1920 година оглавява същото министерство в кабинета на Александър Стамболийски. След Деветоюнския преврат през 1923 година Буров се включва в Демократическия сговор и, заедно с Андрей Ляпчев, оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926 – 1931).

По време на Втората световна война Атанас Буров е противник на съюза с Германия. На 2 септември 1944 година става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев, образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.

След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. Помилван и освободен в навечерието на изборите през 1945 година, той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 година се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков. На 25 октомври е интерниран в Дряново, през 1949 година е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 година е арестуван и на 13 ноември 1952 година е осъден на 20 години затвор, след като е признат за виновен по три обвинения – че е работил за „събарянето и отслабването“ на правителството, че през 1946 година е обещавал създаването на чужда военна база във Варна и че е подбуждал „други държави и обществени групи в чужбина“ към враждебни действия срещу България. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик. Атанас Буров умира преди 70 години на днешната дата - през 1954 година, в затвора в Пазарджик.

Ето запомнящи се негови мисли:

 „Няма по-страшно бедствие за нацията от безработицата. Тя води до всички пороци и грешки. До глада, до болестите, до пороците, до кражбите, до насилията, до проституцията. Престъпник е този държавник, който допуска безработица”.

 „Парите покваряват дребния човек и извисяват големия. Те не развалят човека. Парата дава сила и кураж. Развалят само слабоватия, хилав човек, със слаб морал”.

 „Всяко удоволствие се заплаща. И колкото по-честно плащаш, повече ще те търсят за партньор. Така е и в търговията”.

 „Защото мъж без жена пет пари не струва. Мъжът е жалък като вдовец и самотник. Жената го крепи и го поддържа. Без жена светът би пропаднал. Ето защо, аз съм щастлив, че е жива и здрава жена ми”.

„Пазарът е равенство за всички. Там няма права, няма привилегии. Там има един закон, законът на високото качество”.

 „Аз не се боя от голтаци. Дадеш му шепа злато и го купуваш. Той се продава, но богатият не се купува, не се продава. Той сам те купува. И те продава”.

„Търговията е преди всичко психология и прозорливост. Тя не търпи наивници, глупаци и хора, които „я карат през пръсти". Затова тя се предава по наследство”.

„Не знаеш ли като мене арабски, турски, не четеш ли поверителните доклади, ти не знаеш нищо”.

 „В историята влизат само тези, които не са на заплата”.

 „Който залага на утре, свършено е с него. Важното е да пипнеш властта сега и да я доиш за себе си, но и за народа си. Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре”.

„Няма богат човек хайлазин, няма богат човек готованец”.

„Пари не се дават никъде. Пари се изкарват. Пари се печелят. Пари се задигат. Пари се получават чрез зестра, но пари не се дикисват никъде. Как аз ще давам пари без нищо? Кой дава пари без нищо? За да дам, първо трябва да ми дадат”.

„В парата, в бизнеса се влиза с три неща - с взлом, с ум или с женитба”.