Робърт Бърнс: По-страшно е да измениш на честта си, отколкото да бъдеш в раздърпани дрипи.

Робърт Бърнс е един от темелите на романтизма в световната литература, считан е за национален поет на Шотландия. Стихотворението му "Scots Wha Hae" дълго време служи за неофициален национален химн на Шотландия.

Той е роден на днешната дата през 1759 година в Алуей, Еършир, Югозападна Шотландия. Израства в бедно фермерско семейство. Но баща му се опитва да даде на синовете си добро образование. Робърт и брат му Джилбърт също стават фермери.

Но земята, която обработват, е бедна и те едва свързват двата края. Робърт Бърнс  използва всеки свободен миг, за да пише стихотворения. Изучава тогавашната традиционна английска поезия, но с времето установява, че шотландският диалект е идеален за изразяване на чувствата и мислите му, на бунтовното му отношение към шотландската църква.

27-годишен публикува голяма част от стихотворенията си в сбирката „Стихотворения предимно на шотландски диалект“. Книгата има голям успех и поетът се премества в Единбург, където живее година и половина сред местната интелигенция. През 1788 г. се жени за любимата си Джийн Армър и е принуден за известно време да се върне към фермерството. През 1789 г. успява да си намери работа като данъчен служител.

Почти всичките си поеми пише между 1784 и 1786 г. Сред най-известните му и до днес стихотворения са „Финдли“, „За старите приятели“, „В цъфналата ръж“, „Девойката, която ми постла легло“, „Ана“, Сбогуване с Елиза", "Старата любов"...

Робърт Бърнс е вечният символ на шотландската поезия. Пише творбите си на шотландски диалект, като по този начин помага за съхраняването на шотландската култура. Отива си от този свят на 21 юли 1796 година.

Ето три от известните му стихотворения: 

В ЦЪФНАЛАТА РЪЖ

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някого целувал някой
в цъфналата ръж?

СТАРАТА ЛЮБОВ

Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.

Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.

Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.

Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

СБОГУВАНЕ С ЕЛИЗА

Елиза, тръгвам аз на път
към южните страни.
След ден от теб ще ме делят
жестоките вълни.

И нека в мачтите със вой
бий вятърът свиреп.
Не ще откъсне нивга той
сърцето ми от теб.

О, сбогом, сбогом, тръгвам аз
напускам твоя праг.
Шепти във мене таен глас:
не ще се видим пак!

Прощавай! Твоето лице
ще бъде вечно с мен.
За теб ще бие туй сърце
до сетния си ден.