Адам Мицкевич: Просто слушайте сърцето си и никой друг!

Адам Мицкевич е сред най-известните полски поети, драматурзи, есеисти, публицисти и преводачи. Професор е по славянска литература и политически активист. Той е смятан за един от най-великите поети месианисти. Считан е за национален поет на Полша, Литва и Беларус. Поезията му е свързана с развитието на полското национално движение – една от най-известните му творби в тази насока е брошурата „Книга за полския народ“. Многократно е сравняван в Полша и Европа с великите творци Байрон и Гьоте. Роден е на днешната дата 1798 година.

Творчеството на Адам Мицкевич се отличава с проницателност, то е богато и разнообразно, обхваща лирика, епически поеми, драматургични творби, публицистика. Смята се, че с „Поезия. Том 1“ (1822) поставя началото на полския романтизъм. Баладата „Романтичност“ съдържа програмата на новото течение – връзка с народното творчество и вярвания, засилена емоционалност, стремеж да се предаде неуловимото със средствата на рационалната мисъл познание. „Поезия. Том 2“ излиза през 1823 г. и съдържа трета част на драмата „Задушница“ и историческата поема „Гражина“. Докато живее в Русия, Мицкевич издава „Кримски сонети“ – пример за майсторско овладяване на класическата форма и за романтическото преживяване на общуването с природата.

През 1828 г. излиза „Конрад Валенрод“, историческа поема, четена като метафора на моралния конфликт, който преживяват полските емигранти. През 1832 г. е издадена дрезденската версия на „Задушица“. Тя съдържа създадените по-рано ІІ и ІV част, които отпращат към езическия ритуал за общуване с мъртвите и представят романтическия герой, нещастния влюбен Густав. Новонаписаната трета част отпраща към преживяванията на Мицкевич в затвора във Вилно по време на процеса срещу филоматите. Тя съдържа известния като „Голямата импровизация“ монолог на Конрад, в който романтическият герой обвинява Бога за нещастията на своя народ и цялото човечество. През същата година авторът подготвя „Книга за полския народ и полското пилигримство“ – текст, който обобщава концепцията му за полския месианизъм. През 1834 г. Мицкевич публикува поемата „Пан Тадеуш“, считана за национален епос на Полша. През 1849 г. въз основа записки на студенти е издаден курсът по славянски литератури, който писателят чете в Колеж дьо Франс.

Творчеството на Адам Мицкевич има огромно значение за полската култура. То се превръща в елемент от патриотичното възпитание на поколения поляци. За редица автори през ХХ век творчеството на големия романтик е източник на вдъхновение и обект за преосмисляне на полската национална традиция. Самият автор се превръща в образец за романтически поет пророк. „Задушница“ е поставяна на сцена от някой от водещите полски режисьори и драматурзи. „Пан Тадеуш“ е екранизиран от големия режисьор Анджей Вайда. Мицкевич си отива от този свят на 26 ноември 1855 година. 

Прочетете някои мисли на големия полски творец:

Литературата се ражда от дълбините на народната душа.

Няма мир в огъня с вода.

Политика не може да се прави без морал в нейната основа.

Проникване в това, което се случва в прилив на озарение, е в основата на изкуствата.

За да живее страната, нужно е да живее правилно.

Брак - важно дело, когато даваш дума.

Просто слушайте сърцето си и никой друг.

Истинската лирическа поезия без музика не съществува.

Блажен е, който в близките намира заслон!