Александър Солженицин: В нашата страна лъжата не е просто морална категория, а стълб на държавата

Той остава в летописа на световната литература с романа си "Архипелаг ГУЛАГ". Алекандър Солженицин е роден на днешната дата през 1918 г. в южния руски град Кисловодск. През 1939 г. Солженицин започва да учи в задочното отделение на Московския институт по философия, литература и история. През 1941 г. завършва Физико-математическия факултет на Ростовския университет, където постъпва през 1936 г. На 18 октомври 1941 г. е мобилизиран. Воюва като офицер и командир на батарея до февруари 1945 г., когато малко преди края на войната го арестуват заради писма до негов приятел, в които критикува Сталин. Осъден е на  8 години лагер. През 1953 г. е освободен, но без право да живее в европейската част на Съветския съюз и е изпратен на "вечно заточение" в затънтено пустинно място в казахстанската степ. Пак по това време 36-годишният заточеник се разболява от рак. Лекуват го в онкологичната болница в Ташкент, където успява да постъпи. Бил е на прага на смъртта, но оздравява. Този период от живота му е описан в романа "Раковото отделение".

Реабилитиран е по времето на т. нар. "размразяване" на Хрушчов, пуснат е да живее в европейска Русия. Заселва се в Рязан. Там работи като учител по математика, пише някои от главните си литературни творби, замислени още по времето, когато е бил в лагера. През 1961 г. излиза знаменитата му повест "Един ден от живота на Иван Денисович", описваща живота в лагерите. Това е първата литературна творба от такъв род в световната литература, която привлича вниманието на широките читателски кръгове – както в комунистическите страни, така и на Запад. Може да се каже, че от този момент  Солженицин посвещава живота си на разобличаването на комунизма,  неговите терористични методи за управление и тайните му служби.

През 1965 г. архивът на Солженицин попада в ръцете на КГБ и издаването на негови произведения е забранено в СССР. През 1967 започва преследване на писателя, който минава в нелегалност. През 1968 г. на Запад излиза романът "Първият кръг". На 4 ноември 1969 г. писателят е изключен от Съюза на писателите. На 8 октомври 1970 г. на Солженицин е присъдена Нобеловата награда за литература. Властите обаче не пускат писателя да излезе от страната.

През 1974 г., след като на Запад излиза първият том на "Архипелаг ГУЛАГ", кампанията на КГБ срещу писателя се засилва. На 12 декември 1974 г. Солженицин е арестуван, а с решение на комунистическата върхушка е лишен от гражданство и насилствено изгонен от родината си.

Живее в Цюрих, Швейцария, до 1976 г., след което се преселва в САЩ. През декември 1974 г. отива в Стокхолм, Швеция, за да получи Нобеловата награда. През юли 1989 г. той отново бе приет за член на Съюза на съветските писатели, през август 1990 г. с декрет на президента Михаил Горбачов са възстановени гражданските му права.

Като писател и интелектуалец Солженицин продължава традициите на голямата руска литература от ХІХ в. – не само като социален изобличител, но и като защитник на християнските ценности и християнско-православния мироглед. Страданието като път към духовно пречистване и школа за човешката душа – това е основната тема на неговото творчество, продължаваща мирогледните търсения на Достоевски.

Алекандър Солженицин си отива от този свят на 3 август 2008 година.

Представяме ви негови интересни мисли за живота и човека:

„Нека лъжата дойде на света, нека дори триумфира. Но не чрез мен.“

„Образованието не те прави по-умен.“

„Единственият заместител на нещо, което не сме преживяли, е изкуството и литературата.“

„Някой, който си лишил от всичко, вече не е под твоя власт. Той е отново напълно свободен.“

„Ако не умееш да използваш минутата, ще пропилееш и часа, и деня, и целия живот“.

„Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома.“

„Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо трябва да избере лъжата за свой принцип.“

„Битката между доброто и злото се води в сърцето на всеки човек.“

„За една страна да има велик писател е като да има второ правителство. Затова никой режим не е обичал големите писатели, а само незначителните“.

„Време е Запада да защитава не толкова човешките права, колкото човешките задължения“.

„Човек си поставя за цел да покори света, но по пътя губи душата си.“

„В нашата страна лъжата не е просто морална категория, а стълб на държавата.“

„Работата – както и тоягата – има два края: ако работиш за хората, дай качество; ако го правиш за началника – дай показност.“

„Когато истината е открита от някой друг, тя губи част от своята привлекателност.“

„Единственото нещо, което може да замени опита, който нямаме, е изкуството и литературата.“

„Човек е щастлив, стига да избере да бъде щастлив. Тогава никой не може да го спре.“

„Думата реформа единствено прикрива процеса на кражба на национално наследство.“