3 години без великия гений на футбола Диего Марадона

Днес се навършват три години, откакто една трагична вест буквално преобърна футболния свят! Великият Диего Армандо Марадона си отиде от този свят на днешната дата 2020 г. Инфаркт покоси 60-годишната футболна легенда. Той бе гений и бог на футболната игра! Безспорен като футболист и твърде спорен като личност! Често бе разпъван на кръст между „Осанна” и „Разпни го” в личния си живот. Там често предизвикваше скандали с непокорния си характер, с буйния си нрав.Получаваше и доста удари, огъваше се, но никога не се пречупи и си остана познатият скандален и предизвикателен мъж, покрит с огромна слава. Слава, която изисква отговорност, но понякога тежеше твърде много на плещите на умопомрачителния футболист! 

На терена обаче, на зеления килим Дон Диего бе неповторим. С ниския си център на тежестта дребничкият аржентинец /165 см/ правеше чудеса, топката се провираше откъде ли не за ужас на противниковите защитници. Понякога зрителите оставахме с усещането, че не играе с крака, а с ръце, толкова прецизни бяха изпълненията на Дон Диего. Помня го още от Световното първенство в Испания през 1982 година. Тогава Аржентина така и не успя да разгърне потенциала си, а в последния си мач срещу Бразилия, който бе загубен, Марадона бе изгонен с червен картон за зверски ритник в корема на противник.

За да блесне като истинско футболно сияние през 1986 година на Световното първенство в Мексико. Всеки помни разноликата природа на футболния гений в мача срещу Англия. Първо отбеляза гол с ръка / години по-късно в типичния си стил каза, че би вкарал и с другата ръка във вратата на Шилтън/. Но после, о, после стана и страшно, и смешно за английските защитници. Марадона пое топката около центъра и след нереален спринт и дрибъл мушна топката за втори път във вратата на англичаните. Още след този двубой вече бе ясно, че няма как да има друг световен шампион и това бе Аржентина. Само четири години по-късно на Световното първенство в Италия вликият аржентинец формира смъртоносен дует с Каниджа и успя да спечели напук на положенията и играта на двата отбора мача срещу Бразилия. Стигна до финала със своята Аржентина, но една леко спорна дузпа прати световната купа в Германия. Помня горчивите и искрени сълзи на Дон Диего сякаш беше вчера. Същите тези сълзи проля и през 1994 година на Световното първенство в САЩ, когато бе изхвърлен по време на турнира заради взимане на допинг. Успява да изиграе 91 мача за Аржентина, в които вкарва 34 гола. От 1986 г. е капитан на националния отбор.

Прави феноменална кариера и на клубно ниво. През 21-годишната си футболна кариера играе в шест отбора, сред които "Бока Хуниорс" (два пъти), "Барселона" и "Наполи". За клубовете си участва в 491 мача и отбелязва 210 гола. Навсякъде оставя милиони признателни фенове, пленени от нечовешкия му дар да „пипа” топката, да минава и през иглени уши, за да вкара гол, да даде филигранен пас, за да изведе съотборник в голова позиция. Последното особено важи за тандемът му с бразилеца Карека в италианския отбор "Наполи".

Печели куп призове като футболист. През 1986 г. печели Златната топка за най-добър футболист на световното първенство. Най-добрият футболист на XX век по гласуване на официалния сайт на ФИФА, където той набира 53,6 % от гласовете. Най-добрият футболист на световни първенства, според вестник Таймс (Англия). Вторият сред най-добрите играчи в историята на футбола по версия на списание "Плакар" (Бразилия) от 1999 г. Второ място сред най-добрите футболисти на XX век според най-реномираните списания - "Франс футбол", Гуерин спортиво, версия на World Soccer. Първият притежател на почетна "Златна топка" на "Франс футбол". Член на Залата на славата на италианския футбол в номинацията "Най-добър чуждестранен играч".

Марадона винаги е бил в центъра на спора кой е най-добрият футболист на всички времена. Според някои специалисти това е точно Дон Диего, други обаче са на мнение, че короната е за бразилския крал на футбола - Пеле. Неизбежни са и приликите и разликите между Дон Диего и сегашната звезда на световния футбол - Меси, който е негов сънародник, както и с португалеца Кристиано Роналдо. Но категоричната истина е една - Диего Марадона абсолютно безспорно бе най-добрият футболист в този наш свят през 80-те години на миналия век. Той просто бе като чудно футболно сияние на това десетилетие. По това време той беше факир, вълшебник, магьосник на зеления терен. Сега тази футболна легенда, която никога няма да бъде забравена, дриблира на небето между противниковите състезатели! И сигурно чува възгласите „Оле”, „Оле”, „Оле”, така характерни за коридата, където биковете са обречени. Защото срещу Марадона всеки противник се е чувствал точно по този начин - обречен да бъде надигран от един футболен бог! Който има своя запазен футболен трон и там, на небето! А ние няма да се сбогуваме с Дон Диего, защото всеки от нас, който е имал щастието да го наблюдава, ще вижда онзи неземен гол срещу Англия! И не само него...