Казандзакис: Човек има нужда от малко лудост или никога няма да може да скъса въжето и да се освободи!

Никос Казандзакис получава световна слава с романа си "Алексис Зорбас", който става известен под името "Зорба гъркът". Писателят е роден на 18 февруари 1883 година в Крит. Той е сред най-великите гръцки писатели, поети, драматурзи и философи, смятан за най-значимия творец и философ на 20-и век.

Фамилията му е с турски произход, идва от корена "казан", а окончанието е типично за фамилните имена на острова и означава в превод "син на", или буквално преведено Казандзакис означава "син на казанджия". Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като "Божествена комедия" на Данте и "Фауст"на Гьоте.

Филмирането на книгата му "Алексис Зорбас" през 1964 г. със заглавие "Зорба гръкът" и с участието на Антъни Куин в главната роля го прави световноизвестен. Книгата е преведена на български език. Други негови произведения, достъпни в родните книжарници, са "Капитан Михалис", "Последното изкушение" и "Рапорт пред Ел Греко". През 1957 г. Казандзакис е номиниран за Нобелова награда, но французинът Албер Камю печели отличието само с един глас повече. На днешната дата през същата година гръцкият писател умира.

Вижте някои интересни цитати от Никос Казандзакис:

"Човек има нужда от малко лудост или никога няма да може да скъса въжето и да се освободи."

"Единственият начин да спасиш себе си се състои в това да се бориш да спасиш другите."

"Всичко, което е необходимо, за да чувствате, че тук и сега е щастието, е просто и скромно сърце."

"Цялата в кал е душата на човека, неугледна, недодялана, с все още груби, просташки чувства, и не може да предугади нищо ясно, сигурно; ако предугаждаше, колко различна щеше да бъде тази раздяла." 

"Когато всичко ни тръгне наопаки, каква радост е само да поставим душата си на изпитание, за да проверим дали притежава издръжливост и стойност! Като че ли някакъв враг, невидим, всемогъщ - едни го наричат бог, а други дявол, - връхлита връз нас, за да ни повали, но ние стоим прави. И така всеки път, когато вътрешно сме победители, макар и външно да сме напълно сразени, истинският мъж изпитва неизразима гордост и радост. Външната беда се превръща в най - висше, най - сурово щастие."

"Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето...Нищо повече."

"Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай."

"Каква странна машина е човекът! Пълниш го с вино, хляб, риба и репички, а от него излизат въздишки, смях и мечти."