Валери Петров: Каквото и да прави злото, то е нетрайно!

На днешната дата преди 9 години от този свят си отиде поетът, драматургът, сценаристът и преводачът Валери Петров - титан на перото и мисълта. Отиде си доброто, отиде си талантът, скрити там някъде, зад кръглите очила, отидоха си и онези търсещи и искрящи очи. Творецът, който е от еврейски произход, бе известен със страхотните си стихове и брилянтните си преводи на Уилям Шекспир на български език. Академик Валери Петров е роден на 22 април 1920 г. с името Валери Нисим Меворах, а Валери Петров е неговият литературен псевдоним.
На 15 години издава първата си самостоятелна книжка – поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар. През есента и зимата на 1944 г. е част от екипа на Радио София, после участва във втората фаза на войната срещу нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“. След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945-1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991). Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки“, номиниран е за Нобелова награда.

Представяме ви едно негово стихотворение:

Сбогуване с морето