Александър Пушкин: Илюзията, която ни крепи, е по-скъпа за нас, отколкото десет хиляди истини

Александър Пушкин
Александър Пушкин

Той е ненадминатият поет на Русия - Александър Пушкин. Той е и литературен критик, историк, публицист и белетрист. Геният му го превръща в основоположник на руския реализъм в литературата. Това го прави една от най-влиятелните фигури в началото на 19-и век. В творбите си засяга много от социалните проблеми на руското общество. Почти всички литературни критици го определят като най-значимия национален поет. Пушкин, роден на днешната дата през 1799 година, съчетава в творчеството си сатирата на Волтер, поезията на Байрон, трагедиите на Шекспир.

Много от неговите произведения са считани от критиците за шедьоври. Самият Пушкин предпочита романа „Евгени Онегин“, който пише в продължение на няколко години. Той е един от малкото поети или писатели, които болшевиките не забраняват, когато идват на власт, може би отчасти дължащо се на факта, че Пушкин самият е бунтар и е в конфликт с правителството поради политическите си убеждения. Дори кръщават Царское село на него. Множество градове по света имат паметници на поета. Най-много те са в Русия, като Москва и Санкт Петербург имат по няколко.

През 1837 г., затънал в дългове, докато според слуховете жена му е замесена в скандална любовна връзка, Александър Пушкин призовава на дуел смятания за неин любовник Жорж Дантес. По време на дуела и двамата са ранени, но Пушкин смъртоносно. Той умира два дни по-късно. Всъщност Пушкин е улучен смъртоносно по случайност. Поетът се цели дълго време в своя опонент и накрая Дантес изгубва търпение и стреля. Вместо да уцели Пушкин в крака, както е било планирано, той го уцелва в корема, което за жалост се оказва фатална грешка. Правителството се страхува от политически демонстрации по време на погребението на Пушкин, поради което ограничава достъпа до него. Тялото му е пренесено тайно в имението на майка му.

Ето няколко от неговите мисли за любовта, поезията и живота:

Да научиш човека да бъде щастлив – това е невъзможно, но да го възпиташ така, че да бъде щастлив – това е възможно.

Уважение към миналото – това е чертата, която отличава образоваността от диващината.

Неуважението към предците е първият признак на безнравствеността.

Хората никога не са доволни от настоящето, имат малко надежди за бъдещето, затова украсяват невъзвратимото минало с всички цветове на въображението си.

Илюзията, която ни крепи, е по-скъпа за нас, отколкото десет хиляди истини.

Злословието, дори и без доказателства, оставя почти вечни следи.

Завистта е сестра на съревнованието.

Опознаеш ли човек, не може да не го намразиш.

Вдъхновението е необходимо в геометрията не по-малко, отколкото в поезията.

Истинското въображение изисква гениално знание.

Приказката е лъжа, но в нея има истина.

Народът е като децата. Трябват му занимания.

Народът се нуждае от силни емоции. За него дори екзекуцията е зрелище.

Глупавата критика не се забелязва толкова, както глупавата похвала.

Пиша за себе си, печатам за пари.

Първата любов винаги е свързана с чувствителност. Втората – с чувственост.

Всички жени са прелестни, а красота им дава любовта на мъжете.

Любовта - това е възхителна измама, на която всеки се съгласява доброволно.

Несподелената любов не унижава човек, а го възвисява.

Коментари
Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.
    Няма добавени коментари!
Напиши коментар:
Въведете кода от картинката!

Още новини