Александър Пушкин: Илюзията, която ни крепи, е по-скъпа за нас, отколкото десет хиляди истини

Той е ненадминатият поет на Русия - Александър Пушкин. Той е и литературен критик, историк, публицист и белетрист. Геният му го превръща в основоположник на руския реализъм в литературата. Това го прави една от най-влиятелните фигури в началото на 19-и век. В творбите си засяга много от социалните проблеми на руското общество. Почти всички литературни критици го определят като най-значимия национален поет. Пушкин, роден на днешната дата през 1799 година, съчетава в творчеството си сатирата на Волтер, поезията на Байрон, трагедиите на Шекспир.

Много от неговите произведения са считани от критиците за шедьоври. Самият Пушкин предпочита романа „Евгени Онегин“, който пише в продължение на няколко години. Той е един от малкото поети или писатели, които болшевиките не забраняват, когато идват на власт, може би отчасти дължащо се на факта, че Пушкин самият е бунтар и е в конфликт с правителството поради политическите си убеждения. Дори кръщават Царское село на него. Множество градове по света имат паметници на поета. Най-много те са в Русия, като Москва и Санкт Петербург имат по няколко.

През 1837 г., затънал в дългове, докато според слуховете жена му е замесена в скандална любовна връзка, Александър Пушкин призовава на дуел смятания за неин любовник Жорж Дантес. По време на дуела и двамата са ранени, но Пушкин смъртоносно. Той умира два дни по-късно. Всъщност Пушкин е улучен смъртоносно по случайност. Поетът се цели дълго време в своя опонент и накрая Дантес изгубва търпение и стреля. Вместо да уцели Пушкин в крака, както е било планирано, той го уцелва в корема, което за жалост се оказва фатална грешка. Правителството се страхува от политически демонстрации по време на погребението на Пушкин, поради което ограничава достъпа до него. Тялото му е пренесено тайно в имението на майка му.

Ето няколко от неговите мисли за любовта, поезията и живота:

Да научиш човека да бъде щастлив – това е невъзможно, но да го възпиташ така, че да бъде щастлив – това е възможно.

Уважение към миналото – това е чертата, която отличава образоваността от диващината.

Неуважението към предците е първият признак на безнравствеността.

Хората никога не са доволни от настоящето, имат малко надежди за бъдещето, затова украсяват невъзвратимото минало с всички цветове на въображението си.

Илюзията, която ни крепи, е по-скъпа за нас, отколкото десет хиляди истини.

Злословието, дори и без доказателства, оставя почти вечни следи.

Завистта е сестра на съревнованието.

Опознаеш ли човек, не може да не го намразиш.

Вдъхновението е необходимо в геометрията не по-малко, отколкото в поезията.

Истинското въображение изисква гениално знание.

Приказката е лъжа, но в нея има истина.

Народът е като децата. Трябват му занимания.

Народът се нуждае от силни емоции. За него дори екзекуцията е зрелище.

Глупавата критика не се забелязва толкова, както глупавата похвала.

Пиша за себе си, печатам за пари.

Първата любов винаги е свързана с чувствителност. Втората – с чувственост.

Всички жени са прелестни, а красота им дава любовта на мъжете.

Любовта - това е възхителна измама, на която всеки се съгласява доброволно.

Несподелената любов не унижава човек, а го възвисява.