Днес е Разпети петък! Ден за смирение и покаяние

Велики петък или Разпети петък е най-тъжният и най-тежкият ден за Божия син - Исус Христос. В този ден Христос претърпял безброй поругания, мъки и неимоверни страдания. Това е денят, в който са разпънали на кръст невинния Исус Христос - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове, принесен в жертва за греховете на цялото човечество".

Иисус трябва да отговаря на подстрекателските въпроси на Синедриона, за да бъде обвинен в богохулство и съден според юдейските закони. След като не успяват с тази стратегия, съдиите Го обвиняват, че се е нарекъл Цар юдейски и подготвя бунт срещу римското управление на провинция Юдея. Така те Го предават на съд на римския легат в провинцията Пилат Понтийски. Той също смята обвиненията за неверни и предлага да Го освободи, но тълпата, която се е събрала пред двореца му крещи: "Разпни го, разпни го". Това е същата тази тълпа, която предната неделя е скандирала в екстаз "Осанна, Осанна" при влизането му в Йерусалим.

Пилат си измива ръцете, за да не падна кръвта на Христа върху него и Го предава на войниците. За присмех те възлагат на главата Му трънен венец вместо корона и Го повеждат към Голгота - лобното място за разпъване на кръст на разбойниците и враговете на империята.

Нарамил тежкия кръст, с изранени нозе и обляно в пот и кръв лице, Иисус поема последния си път към хълма Голгота. Състрадателната Вероника изтрива лицето Му с кърпата си и я хвърля върху керемидите на оградата покрай, която минават. Така се появяват първите неръкотворни образи на Спасителя - "Свети Убрус" /"Светото покривало за глава"/ и "Светата Тигла" /от латинското тегула - керемида/.

На лобното място Христос е прикован към Кръста и разпнат между двама престъпници. "Беше третият час и Го разпнаха. Имаше надпис за вината Му: Цар юдейски. С Него разпнаха и двама разбойници, единият отдясно Нему, а другият отляво. И се сбъдна Писанието, което казва: " и към беззаконници бе причислен" /Марк, 15:25-28/

На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва неговото опело.

На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страстите (от църковнославянски - страданията) на Исус Христос. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.

В този ден от Страстната седмица постът е особено строг - църквата повелява тогава да не се яде и да не се пие нищо - дори вода.

На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт - изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява по време на службата на Велики петък, се нарича "Плачът на Богородица". Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син и го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му сред бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в "гроба" - в центъра на храма. Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара - минути преди пасхалното шествие на кръста.