Пулицър: Нашата държава и нейната преса ще се въздигнат или сгромолясат заедно

Джоузеф Пулицър е пионер в разследващата журналистика, който води кампании за разобличаване на корупуционни схеми в едрия бизнес, а и не само това. Един от най-влиятелните журналисти на своето време. Роден е на днешната дата през 1847 година в Унгария, син е на унгарски евреин и немска австрийка. Като младеж се записва доброволец в американската армия, но не постъпва в нея и остава в САЩ. През 1868 г. започва работа като репортер във в. „Вестлихе пост“, издаван на немски. Избран в щатското събрание на щата Мисури като представител на републиканците.  Като конгресмен е един от хората, които помагат Статуята на свободата да остане в Ню Йорк.

През 1878 г. купува в. „Сейнт Луис Диспач“, който се обединява с в. „Сейнт Луис пост“ и слага началото на в. „Поуст Диспас“ – „вестник, който ще служи на народа“. Постоянният девиз на Пулицър е: „Никога не изоставяйте нещо, преди да стигнете до корените му. Продължавайте, докато не изчерпите проблемите окончателно“. Негов принцип е: „Нито ден без кръстоносен поход срещу престъпните похвати на управниците“.

През 1882 г. Пулицър купува в. „Ню Йорк уърлд“, създаден 22 години по-рано. Започва с 15 хил. бр. тираж на 8 страници с цена 2 ам.цента. През 1890 г. построява за нуждите на вестника сградата „Ню Йорк уърлд билдинг“, която е най-тясната сграда за времето си. „Ню Йорк уърлд“ увеличава тиража до 600 хил.

Неделното развлекателно издание „Сънди Уърлд“ започва амбициозно, използвайки много гравюри и рисунки, става предшественик на илюстрираните списания и достига голям тираж. През 1887 г. тръгва и вечерното издание „Ивнинг Уърлд“. Умира на 29 октомври 1911 година. На негово име са едни от най-престижните награди за журналистика, белетристика, фотография, поезия, музика, история и драматургия.

Ето интересни цитати от Пулицър:

„Аз съм силно заинтересован от прогреса и възхода на журналистиката, защото съм посветил целия си живот на тази професия. Считам я за благородна професия, която е важна и влияе върху умовете и морала на хората.”

„Честността за вестника е като добродетелта за жената.”

„Не отпечатвай нищо във вестника, което и слугата ти няма да разбере.”

„Постави го пред тях кратко, за да го прочетат, ясно, за да го оценят, живописно, за да го запомнят, но преди всичко – ясно, за да бъдат водени от светлината му“.

„Циничната и наемна преса постепенно ще научи хората на същите ценности“.

„Силата да оформят бъдещето на републиката ще бъде в ръцете на журналистите и идните поколения“.

„Публичност, публичност, публичност – това е най-великият морален фактор и сила в нашия публичен живот“.

„10-20 реда могат да означават цял ден здрава работа, дълбоко мислене, поправки и мерене на думите“.

„Нашата държава и нейната преса ще се въздигнат или сгромолясат заедно“.

„Моята цел е да помогна на бедните. Богатите могат сами да си помогнат“.

„Един вестник трябва да прави повече от това да се отпечатва всеки ден и да публикува първокласни статии. Трябва да има хобита, да прави реформи, да повежда походи и така да бъде в услуга на обществото“.