Николай Гогол: Каквото и да се говори, тялото зависи от душата!

Николай Гогол е руски писател от украински произход. Роден е на днешната дата 1809 година. Когато е на 17 години решава да стане писател. Заживява в Санкт Петербург и взема нещата в свои ръце, започва да се издържа сам. Въпреки че се интересува от литература, той мечтае да стане и добър актьор.

Обаче столицата на Русия не приветства с отворени обятия младия писател и първата му творба от 1829 г. се оказва пълен провал. Гогол сътрудничи в алманасите „Северные цветы“ и „Литературния газета”, като така е въведен в приятелския кръг на великия поет Александър Пушкин. С творбата си „Омагьосаното място“ от 1831-1832 той постига успех, показвайки способностите си да съчетава фантастичното със страшното. След като се проваля като помощник-лектор по световна история в Санкт-Петербургския институт, решава да се отдаде изцяло на писането. Признат класик на руската литература. Най-известната му творба е романът „Мъртви души”.

Мнозина определят романа като първия модерен руски роман. Сред известните му творби са „Шинел”, „Нос”, „Тарас Булба”, „Ревизор”, „Невски проспект”, „Записки на един луд”. В повечето от тях критикува и осмива недъзите на руското общество през 19 век. Гогол умира от крайно физическо изтощение, защото се опитва чрез гладуване да изгони дявола от себе си, през 1852 година. Последните му думи се помнят: „Ще се смея през сълзи“.

Ето негови интересни мисли:

Достатъчно е измежду десет страни на характера си да имаш само една глупава, за да те признаят за глупак въпреки деветте добри.

Не с пари, а с хора се живее.

Една жена по-скоро би се целунала с дявола, отколкото да нарече друга жена красавица.

Страхът е по-прилепчив и от чумата.

Красотата е изворът на поезията.

Руският човек има един непримирим, опасен враг, без който щеше да бъде исполин. Този враг е мързелът.

Безкрайни, като песъчинките край морето, са човешките копнежи.

Каквото и да се говори, тялото зависи от душата.

Нищо не носи по-голямо удоволствие от това да живееш в самота, да се наслаждаваш на природата и от време на време да четеш някоя книга.