Честваме Ивановден! От кал да е, Иван да е!

Днес православната църква почита свети Йоан Кръстител. Име, което е сред най-разпространените в България. Около 300 000 българи празнуват днес. Личен празник имат хората с някое от тези имена - Иван, Иванка, Ивайло, Ивайла, Ивелин, Ивелина, Иванина, Иво, Ива, Йоан, Калоян, Жан, Ян, Яна, Янко и производните им. В много градове у нас празникът е най-тачен.

Йоан Кръстител е наричан още Предтеча, смята се за най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. Тя тържествено празнува рождението на Предвестника на Спасителя на 24 юни, прославя го на другия ден след празника Богоявление - на 7 януари, а на 29 август възпоменава неговата смърт.

Когато станал на 30 години, Йоан Предтеча се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа. Възвестявайки им явяването на Спасителя и приближаването на Царството Божие, Йоан ги убеждавал да се приготвят за тая велика радост чрез покаяния за греховете си и изправяне на живота си. Много хора идвали при Йоан и приемали от него кръщението. Някои от тях така го почитали, че мислели да виждат в него Самия очакван Месия – Христос.

След кръщението на Иисус Христос, Йоан продължавал да учи народа и кръщавал идващите при него, като свидетелствал за Христа, че Той е Син Божи, слязъл от небето. "Той трябва да расте – казвал Йоан, - пък аз да се смалявам. Който иде отгоре, Той е над всички".

Като проповядвал покаяние и изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да говори и против силните на деня. Цар Ирод, син на стария Ирод, който избил витлеемските младенци, се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му Филип. И понеже това се е забранявало от Мойсеевия закон, Йоан казал на царя: "Не ти прилича да имаш жената на брата си!"(Маркл, 6:17-18) Особено се гневяла против светеца Иродиада и силно желаела смъртта му, но не могла да го умъртви, понеже самият Ирод пазел Йоан. Той го почитали като праведен и свят мъж, преди го слушал с удоволствие и от послушание към него вършел много добри дела, и затова се страхувал да го предаде на смърт. Но Ирод се боял не толкова от Бога, колкото от хората, както казва евангелист Матей: "И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк" (Мат. 14:5). Той се опасявал хората да не започнат бунт против него и не се осмелявал да предаде открито на смърт пророка и Кръстителя Господен, когото всички обичали и почитали, а го държал в тъмница, за да затвори незамлъкващите уста на своя изобличител.

Скоро след затварянето на Йоан, Ирод празнувал рождения си ден. Той събрал всички свои приближени, и устроил голямо пиршество. На него дъщерята на Иродиада играла и с танца си възхитила Ирод. Подучена от жестоката си майка, тя поискала от него главата на Иоан и получила исканото, защото Ирод се заклел, че ще й даде всичко каквото поиска. Той нарушил клетвата си,забравл за страха си, поради който дотогава не се решавал да умъртви Иоан, забравил дори и за светия му живот и веднага пратил палача в тъмницата, заповядал му да отсече главата на Кръстителя и да я донесе на блюдо. (Марк. 6:21.).

В народните обичаи денят се нарича Ивановден, а още и Женски водици, и е третият ден от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Първият е на "Попова Коледа", вторият е на Йордановден - наричан още Мъжки водици.

По традиция, Ивановден се смята и за ден младото семейство, което е минало под венчилото през изминалата година.

В българските обичаи Ивановден е ден за побратимяване и кумство. Момчетата, които искат да се побратимят, ходят в домовете си, за да получат благословия от майката на другия. Тя ги посреща с китка бръшлян и чемшир, завързана с червен конец, и ги дарява с златна паричка - да е вечна дружбата им.