Робърт Луис Стивънсън: Можеш да даваш, без да обичаш, но не можеш да обичаш, без да даваш

Робърт Луис Стивънсън е прочут шотландски романист, поет, есеит и пътеписец. Той се превръща в истинска знаменитост още приживе. Днес е сред 26-те най-превеждани автори в цял свят. Роденият на днешната дата през 1850 година Робърт при едно посещение на братовчед си в Англия през 1873 г. се запознава с двама души, които по-късно ще изиграят важна роля в живота му. Това са Сидни Колвин и Фани Ситуел. Робъртсън е привлечен от Ситуел и през следващите няколко години поддържат оживена кореспонденция. Колвин става негов литературен съветник и скоро след запознанството им спомага за издаването на първия платен материал на писателя, озаглавен „Пътища”.

Скоро Стивънсън е важна част от литературния живот на Лондон, запознавайки се с много от тамошните автори на своето време като Андрю Ланг и Лесли Стивън, който проявява интерес към творчеството му. Здравето на шотландеца рязко се влошава и докторите му препоръчват да замине към място с по-подходящ климат. Следващите 6 месеца той прекарва в Южна Франция, пишейки есета. При завръщането си в Единбург през април 1874 г. прекарва много време, работейки върху рецензии на книги, статии и къси разкази. Бавно, но сигурно, Стивънсън си изгражда име в журналистиката и материалите му биват издавани във все по-именити издания. През 1878 г. е публикувана и първата му книга – „Пътешествие във вътрешността на страната”. База за пътеписа са наскоро прекарани ваканции в каране на кану из каналите на Белгия и Франция. През август 1880 г. Стивънсън се завръща в Англия и от този момент нататък животът му се преминава в търсене на подходящ за болестта му климат. Пише книгата „Нови хиляда и една нощ”, в която използва похватите на арабския приказен епос.

През 1883 г., едва 33-годишен, Робърт Луис Стивънсън издава книгата, която го прави безсмъртен – „Островът на съкровищата”. Първоначално се подписва като капитан Джордж Норт, за да постигне илюзията, че авторът е морски вълк. Той разказвал романа на доведения си син, за да види как ще го възприемат младите читатели. През 1886 г. се появява и кнгата „Странният случай на доктор Джекил и господин Хайд”, както и творбата „Отвлечени”. През годините под перото му всяка тема се превръща в приключенска творба. Умира на 3 декември 1894 година.

Вижте някои интересни мисли на известния шотландски писател:

Ако вашите нравствени устои ви навяват тъга, то знайте: вашите нравствени устои не струват пет пари.

Ако някоя дейност не е по душа на човека, ако е неприятна, незадължителна и на практика безполезна, то … колкото по-скоро той я зареже, толкова по-добре и за него самия, а и за всички, които тя засяга.

Благостта и доброто настроение – те идват преди всеки морал, те са идеалните задължения.

Бракът е дълъг разговор, прекъсван от спорове.

В света няма място за страхливци.

Вървейки през живота, изведнъж забелязваме, че ледът под краката ни става все по-тънък и тънък, и виждаме как около нас се провалят под него нашите връстници.

Да бъдем това, което сме, и да станем това, което можем да станем, е единствената цел на живота.

Да бъдеш щастлив значи да забравиш себе си.

Добротата и скромността са две качества, които никога не бива да уморяват човека.

Докато обичаме, ние служим; докато сме обичани от другите, бих казал дори, че сме незаменими; и никой не е безполезен, докато има приятел.

Дръж страховете си за себе си, но споделяй смелостта си с другите.

Желанието и любопитството са две очи, които магически преобразяват целия свят.

Законно е да се моли Бога, да не ни дава власт за изкушение, но не е законно да се избягват тези изкушения, които ни посещават.

Има само една разлика между хубавия обед и дългия живот – че на обеда сладкишът идва най-накрая.

Лед и желязо не могат да се заваряват.

Литературата във всичките и форми не е нищо друго освен сянка на добрата беседа.

Лъвът е цар на животните, но едва ли става за домашен любимец. По същия начин и любовта – тя е твърде силно чувство, за да легне като основа на щастливия брак.

Може би съдбата е по-благосклонна към този, който обича да събира раковини, отколкото към онзи, който се е родил милионер…

Ако искате, можете да четете Кант за себе си, но шегата трябва да я споделите с някой друг.

Можеш да даваш, без да обичаш, но не можеш да обичаш, без да даваш.

Мълчаливият упрек е това, което убива – когато знаеш, че си съгрешил, а твоят приятел не казва нищо и избягва очите ти.

Навикът да бъде щастлив позволява на човека да бъде свободен или по-свободен от господството на външните условия.

Най-грубата лъжа често се изразява с мълчание.

Не е изгубено това, което не е желано.

Не може да избягаш от слабостта, трябва да се бориш с нея или да загинеш. И ако ще бъде така, защо не сега?

Нека всеки човек говори толкова дълго, докато събере хора, които му вярват.

Ние всички сме пътници в пустинята на този свят, и най-доброто, което можем да намерим при нашето пътуване, е честен приятел.

Няма друго задължение, което толкова много да не дооценяваме, колкото задължението да бъдем щастливи.

От своя страна аз пътувам не за да отида някъде, а за да пътувам. Аз пътувам заради самото пътуване. Важното е да се движите.

По-добре е да изгубиш здравето си в разточителство, отколкото да го прахосваш като скъперник. По-добре е да живееш и да се разпореждаш с него, отколото да си отиваш всеки ден в болничната стая.

По-добре е да намерите щастлив мъж или жена, отколкото банкнота от пет лири.

По-добре е да пътувате с надежди, отколкото да пристигнете.

Политиката е единствената професия, за която не се предвижда необходимата подготовка.

Постоянната преданост към това, което човек нарича своя работа, се поддържа само чрез постоянното пренебрегване на много други неща.

Почти всеки човек, ако се вярва на думите му, се придържа съвсем не към тези убеждения, от които се ръководи в живота си.

Приятелят е подарък, който сам си подаряваш.

Работата ни на този свят е не да успяваме, а да продължим да се проваляме все в добро настроение.

Рано или късно всеки сяда на банкета на последствията.

Светът е скучен за скучните хора.

Спомените са вълшебни дрехи, които не никога се износват от употреба.