Пьотр Чайковски: Вдъхновението отива при тези, които го призоват

Пьотр Чайковски е руски композитор, един от най-ярките представители от епохата на романтизма и на класическата музика. Той е роден на 7 юни 1840 година. Разнообразното му творчество е познато по целия свят. То включва симфонии, опери, балет, инструментална и камерна музика и песни. Той е автор на едни от най-популярните концертни и театрални музикални произведения в класическия репертоар, като балетите „Лебедово езеро”, „Спящата красавица” и „Лешникотрошачката”, тържествена увертюра 1812 година”, „Концерт за фортепиано и оркестър №1”, последните му три номерирани симфонии и операта „Евгений Онегин”.

Роден в семейство от средната класа, Чайковски се подготвя за чиновническа кариера, въпреки очевидните му музикални заложби. Той се посвещава на музиката, въпреки желанието на своето семейство, и през 1865 година завършва консерваторията в Санкт Петербург. Въпреки широката си популярност, Чайковски остава емоционално несигурен през целия си живот, който е белязан от поредица личностни кризи и периоди на депресия. За това допринасят и потиснатата му хомосексуалност, катастрофалният му брак и внезапният срив на единствената продължителна връзка в живота му. Успоредно с неуредиците в личния му живот, известността на Чайковски нараства, той получава почетни отличия от императора, отпусната му е пожизнена пенсия и е аплодиран в концертните зали по целия свят.

Внезапната му смърт на 53-годишна възраст на днешната дата 1893 година се отдава на заболяване от холера. Макар популярна сред публиката по света, музиката на Чайковски често е отхвърляна от критиците в началото и средата на 20 век като вулгарна и лишена от извисеност. Към края на века статутът на Чайковски като значим композитор вече е твърдо установен. А творчеството му продължава да вдъхновява композитори и музиканти и днес.

Вижте любопитни мисли на композитора за музиката и живота:

 „Вдъхновението е гост, който не обича да посещава мързеливите.”

„Когато твори, на артиста му е нужно пълно спокойствие.”

„Животът е прелестен само тогава, когато се състои от редуване на радости и мъки, от борба на доброто със злото, от светлина и сянка, с други думи – от разнообразие в едно цяло.”

„Тщеславният човек винаги е низък.”

„Там, където думите са безсилни, на преден план излиза оръжието на най-красноречивия език – музиката.”

„Няма нищо по-лошо за един артист от това да се поддаде на собствената ли леност. Понякога музата се изплъзна, опъва се. Но мисля, че дълг на всеки артист е никога да не се предава, защото човешката леност е много силна.”

„Всяко произведение на изкуството неизбежно трябва да носи белега на своето време.”

„Големият талант изисква голям труд.”

„Музикалният материал, тоест мелодията, хармонията и ритъмът, безусловно са неизчерпаеми.”

„Грешат всички, които си мислят, че в момент на афект един артист е способен да изрази това, което чувства, със средствата на своето изкуство.”

„Дисонансът е най-великата сила на музиката.”

„Единственото спасение за скърбящата душа – това е работата.”

„Красотата в музиката не е в натрупването на ефекти и хармонични куриози, а в простотата и естествеността.”

„Ще минат милиони години и ако музиката съществува такава, каквато я познаваме, то тези основни седем тона от нашата гама, в мелодичните и хармоничните им комбинации, оживявани от ритъма, ще продължават да служат като източник на вдъхновение за нови музикални мисли.”

„Вдъхновението отива при тези, които го призоват.”

„Музиката е съкровищница, в която всяка националност внася своето за общото благо.”

„Откакто започнах да пиша, аз си поставих задача да бъда в работата си това, което са били най-великите музикалния майстори: Моцарт, Бетовен, Шуберт.”